10 октоври започна раздаването на нобеловите награди. Събитието ще продължи до края на годината. То съвпада с годишнина от смъртта на най-щедрия егоист, който Земята е раждала. Откривателят на динамита умира богат, но сам като куче, у дома си в Санремо през 1896 година. Един домашен прислужник присъства на последния му дъх. Алфред Нобел няма наследници. Година преди смъртта си той прави завещание в Париж, в което пожелава богатството му да възнаграждава всяка година - личности допринесли за благото на човечеството. Сумата, с която разполага днес, сформираният за разпределяне на нобеловите награди комитет, е около 1 милион евро. Достатъчни ли са тържествата, съпътстващи завета на Алфред Нобел, да скрият нещастията, които е причинявало и причинява неговото откритие? Нито престижът на церемонията, нито заслугите на лауреатите могат да засенчат угризенията на съвестта, които откривателят вероятно е изпитал в края на живота си.
До 1905 година наградите са се раздавали едновременно в Осло и Стокхолм, защото дотогава Швеция и Норвегия са имали един и същи Крал. От тази дата кралствата се разделят и Швеция става седалището на фондацията. Париж и Сенкт Петерсбург също биха могли да вземат участие в организацията на награждаването, защото Алфред Нобел прекарва голяма част от живота си в Русия и във Франция.
Баща му - Иманюел Нобел се преселва със семейството си в Сенкт Петерсбург през 1838 година. Изобретател на подводните мини, той снабдява руската флота с необходимото оръжие. Алфред е само 9-годишен и руският език му се отдава без никакъв проблем. Производството на мини за Балтийско и Черно море е доходно и семейство Нобел бързо се нарежда между най-богатите в Русия. Талантливият шведски предприемач и семейството му са приети от руския цар и завързват приятелски отношения с фамилията Романови. Успехът и луксозният живот приключват през 1859 година. Противопоставена на военен съюз между Турция, Англия и Франция - Русия губи поредната Кримска война и семейство Нобел се връщат в Швеция. Двама от братята - Роберт и Людвиг, заминават за Баку, където основават едно от най-печелившите предприятия в Русия за добив на петрол. Алфред от своя страна избира Париж, където може да продължи изследванията си в областта на взривните вещества. Някъде около 1850 година той открива нитроглицерина, който е синтез между азотна киселина и глицерин. Взривява се лесно при удар, дори при съвсем лек. Впоследствие десетки кораби и влакове, превозващи дори малки количества нитроглицерин, се превръщат във факли благодарение на откритието на Алфред Нобел. Въпреки зловещите резултати, изобретателят продължава търсенето си в областта на взривовете и през 1865 година открива динамита. Първите тестове са в една английска мина. Резултатът е впечатляващ и се разчува по целия свят. Благодарение на динамита започват да се пробиват тунели, да се прокарват пътища и разработват кариери. Манипулацията на динамита обаче остава деликатна и взима жертви. Една от тях е най-големият от братята Нобел - Емил. Той загива заедно с още други пет сътрудници. Опасността от манипулацията на динамита намалява значително с новото поредно откритие на Алфред Нобел, което е "закъснителят" или програмирането на експлозията.
Нуждите от експлозивни вещества се оказват огромни. Динамитът се употребява в строителството, мините и най-вече във военната промишленост. Повече от 110 завода работят за Алфред Нобел. Богатството му расте с всеки изминат ден. Гениалният откривател е наречен "търговец на смъртта", защото изобретенията му сеят смърт, независимо от ползата от тях! На вид той е незабележителен и скромен човек, който с нищо не показва доходите, които му носят всичките 355 регистрирани патента. Закупува няколко недвижими имота в Париж и един замък в околностите на френската столица. Завързва приятелски отношения с артисти, политици и писатели. Става близък с френския президент. Доближава се до Виктор Юго. Пише поеми, започва две пиеси, които не довършва. Жените не са неговата най-голяма слабост. Позната е връзката му с една дама по-възрастна от него с десет години - Берта фон Сютнер. Тя е негова секретарка в продължение на две седмици. Тази връзка, освен продължителна кореспонденция, не дава друг резултат. Обича цветята и отглежда предимно орхидеи. Интересува се от коне. През 1890 г. малко преди смъртта си, той се установява на брега на Средиземно море, в слънчевото италианско градче Санремо.
Едва ли има човек, който олицетворява по-добре от Алфред Нобел - добрия и злия човешки гений.
Скандалите с Нобеловите награди са много. Те дори стигат понякога до разпадане на журито. Най-звучни са тези, които засягат наградите по литература и отразяват зблъсъка на Запада с Русия.
През 1958 наградата е спечелена от съветският писател Борис Пастернак за романа "Доктор Живаго" публикуван на Запад. Сталин побеснява и принуждава Пастернак да се откаже от наградата. Писателят го прави писмено и умира година и половина след събитието.
Френският крайно ляв философ Жан Пол Сартър се отказва сам от Нобеловата награда, която му е определена през 1964 година, защото счита, че "Тихият Дон" на Михаил Шолохов е най-силното произведение за епохата.
Жеста на Сартър не остава без резултат. През 1965 година Шолохов е удостоен с наградата. Интелектуалците облагодетелствани от щедростта на комунистическата партия ликуват. Не за дълго. Друг руски лаореат на Нобелова награда - Александър Солженицин обвинява Шолохов в плагиаторство. Сдобил се с ръкопис на царския офицер Фьодор Крюков, загинал в гражданската война, 23 годишен без никаква писателска изява, той го преписва и разпространява.
Поетът Андрей Вознесенски възмутен, пише разобличителни строфи срещу "автора" на "Тихия Дон". "Ти суперкласик и подчиненник трябва да се срамуваш! Веднъж преписа романа на друг човек, но не можа да повториш изпълнението!"
За приспиване на страстите, наградата се дава от време на време на турчин, румънец или албанец. Тази година безопасната канадска поетеса, с нейните стихотворения посветени на древността, които никой не е чел, ще позволи на членовете на журито да дочакат без излишни вълнения следващите кандидатури
