Алкохолът и дрогата са аналгин за душата, но истинският наркотик е духовния фанатизъм и моралната поза

Алкохолът и дрогата са аналгин за душата, но истинският наркотик е духовния фанатизъм и моралната поза.

"Просветените" гурута са най-тежко интоксикирани от собственото си Его, облечено в бели роби и "смирение", а техните последователи са биомаса, търсеща нов господар.

Човешкият ум е програмиран да създава филм, в който той е главен герой, винаги е прав, и ако е неуспешен - виновни са "обстоятелствата" или "мръсниците".

Най-тежката форма на зависимост е маскирана като "духовност", "позиция" или "принадлежност".

Това е оцеляване в балона на собствената значимост.

Хората се нуждаят от сценарий. Някои купуват айфон, други стават будисти. Купуват си идентичност, за да заглушат ехото в празната стая.

Шопингът на Идентичности е аналгин за душата

Химическата зависимост е за аматьори, истинската дрога е илюзията за Значимост, облечена в „духовност“ или „кауза“.

Мозъкът е режисьор на филм, в който ти си вечният главен герой и винаги си прав, а виновни за неуспехите ти са само "комунистите", "двете прасета" или "соросоидите".

-----

Вчера системата ни сервира поредната порция морфин: Крум Зарков, новият председател на социалистическата мумия. И както е програмирано, стадото веднага се раздели на два лагера, едните го възхваляват го като модерен и образован, лицето на „новия социализъм“, другите крещят, че е „евролиберал“, бил против референдумите и е "подлога на Запада".

Днес се карат за Зарков. Вчера се караха за рейнджърите в Петрохан. Утре ще се карат за цвета на тротоарните плочки.

Това е симулация. Има ли значение кой е начело на политически труп? Зарков е просто новият администратор на една фалирала идеология.

Nik Ray