Първото впечатление е срам.
Дълбок, изгарящ срам как с един документ чужда държава решава най-големия проблем на нашата държава от последните десет години.
Второто впечатление е как изпълзяха десетки говорещи за Пеевски и знаещи фактите. Тия последните чакаха американците да се изкажат. Сред тях има и такива питани за Пеевски.
Не, явно сега е моментът за апартамента.
Срамът се замества с лека погнуса. Но после идва шока.
Черепа също е засегнат от закона Магнитски. За да покаже какво става в държавата, същият трябваше да разкаже своята история, за да се разруши омагьосаният кръг. Признайте му го. Но шокът не е в това.
Шокът е, че там някъде в същия документ е разписан един действащ политически лидер, който е “работил” с Черепа. Или го е изнудвал. Или го е мачкал. Не е шок това. Това е американска прелест.
Даващият подкуп е наказан, а взимащият подкупа само е споменат, само е намекнат. За каквато и дипломация да става дума, този факт е показателен за американските прелести у нас.
Сега следва американците да кажат името на действащия партиен лидер, получавал подкупи. Дотогава у нас всички ще се подхилкват и почесват.
Американците трябва да разтворят пеньоара си и ние да ръкопляскаме. На какво?
На собственото си нищожество и десетгодишен страх от един пожарникар. Ние му дадохме да ни мачка. Американците днес просто го уволниха.
Пардон, само го нарочиха за уволнение, ние явно ще почакаме още. Защото ние никога не уволняваме политиците си. Уволняват ги еднакво късно и от Москва, и от Вашингтон. А това не ми дава мира. Те ли ще ги назначават, те ли ще ги уволняват?
Ама аз това съм го живял вече.
Мартин Карбовски
lentata.com
