На 12 март по покана от фондацията „Дианет вакъф“главният мюфтия Мустафа Хаджи е завел районните мюфтии в Истанбул на инструктаж от турския президент Ердоган, съобщи „Труд“. Тази фондация е пряко свързана с дирекцията по религиозните разпоредби Дианет, която е основен инструмент за проникване в чужди държави сред турските малцинства и въобще сред мюсюлманското население в тях.
У нас Главното мюфтийство е на издръжка на Дианета от 2010 г., месечните постъпления от Турция са по 2 млн. лв., на всеки имам давали по 600 евро заплата. Естествено, не за черните им очи и бели бради, а за да работят в интерес на Анкара сред мюсюлманите в България. Което те и правят постоянно, а сега предизборно в полза на открито проанкарската етнорелигиозна партия ДОСТ работят на пълна пара. Подпомагайки на наша територия акциите със същата цел с автобуси и пропаганда сред изселниците в самата Турция.
С различни нюанси според конкретиката в отделните страни с мюсюлманско население в Евросъюза турският Дианет провежда по различни данни от 2012-2014 г. Някои страни, където мюсюлманите са значителен процент от населението, вече се стреснаха не на шега. Сериозните им опасения рязко се засилиха след нарастването на мигрантския поток и последствията от самоубийствената мултикултурщина и зловредна „интеграция“. Особено широко тамошните политици отвориха очи след крайно агресивните изявления напоследък от страна на управници в Анкара и лично от президента Ердоган.
Дори в натъпканата с американски и британски бази Германия политиците се изокаха гръмогласно, видни членове на Християндемократическия съюз на канцлера Ангела Меркел настояха правителството да забрани влизането в страната на турски политици. Очевидно силно са се докачили след обидните обвинения с изрази като „нацизъм“ и „фашизъм“, със заплахи с „османски шут” на европейците и за пускане на вълни от бежанци.
Председателят на Външната комисия в Бундестага Норберт Рьотен заплаши Турция с прекратяване на преговорите за присъединяване към ЕС, ако страната премине към президентска система на управление. И предупреди турците, на които скоро предстои да отидат на референдум за промяна на конституцията, че тази реформа на Ердоган всъщност е „легализиран държавен преврат“, на който ще гласуват за бъдещите отношения между Турция и ЕС.
Берлин отмени два митинга, свързани с агитация за предстоящия референдум с участието на турски министри. Изтече информация за разследване на дейността на Дианета на територията на ФРГ. Турският вицепремиер Куртулмуш дочу „маршовите стъпки на фашизма и нацизма“ и предупреди Европа, че рискува да падне в „капана на фашизма“.
Във Франция по повод предстоящите избори също се водят разгорещени дискусии за плодовете на либералната лъжедемокрация, за резултатите от политкоректното мачкане на французите в полза на обгнаглелите мигранти, за подмяната на християнските традиции и добродетели с Ония ценности, разрушаващи европейската същност. Напълно провалилите се в очите на избирателите при президентстването на Оланд либералстващи социалисти отчаяно опитват с компромати срещу десните и националистите да се поизмъкнат от тресавището на общественото презрение. Но на изборите ги чака само тежък или ужасен провал.
Изборите в Холандия приключиха и след тях предстоящата електорална картина за Франция, Германия и повечето западни държави от ЕС се проясни. Същите, които четвърт век наобикалят или отдалеч мониторят България за наличието на ксенофобия спрямо горките мюсюлмани у нас, за нивото на одобрение от българите на националистическите идеи и структури, за възприемането на вносните Ония ценности, предполагащи диктатура на малцинствата и бранещите ги НПО-та. Като си затваряха очите не само за попълзновенията на османистите в Анкара не само у нас, но и в техните страни.
В Ниската земя, макар и с по-малко отпреди места в парламента, победи десният кандидат Рюте, и то след като взе на въоръжение повечето лозунги на националистите, сочейки ги същевременно като „неправилни“, а себе си за „правилен“ десен. Срещу крайнодясната антиемигрантска и антиислямска Партия на независимостта на Герт Вилдерс месеци наред се водеше много агресивна пропаганда от страна на цялото либерално войнство в страната, в Брюксел и наоколо.
Големият губещ на изборите очаквано се оказа социалдемократическата „Партията на труда“ с историческия си срив от 38 места на предишния до 9 в новия парламент. За ужас на трезвомислещите граждани обаче в него влязоха трима кандидати от откровено религиозната партия на мюсюлманите, която се отцепи от социалдемократите. Denk на холандски значи „мисля“, на турски многозначително – „равенство“, тъй като се цели в гласовете на мюсюлманското малцинство, наброяващо около 800 хиляди.
Ето първия трагичен за Западна Европа, но и за целия ЕС резултат от проникването на османисткия елит в Турция в политическите структури на отделните страни. Двамата турци и мароканецът от една съвсем скоро създадена партия в холандския парламент са пример за подражание за политиците с емигрантски и мюсюлмански произход в други страни. Този факт е и важно предупреждение за Запада, за цяла Европа.
Касае се за стратегия на ислямиста Ердоган и обкръжението му. Дианетът е само един, макар и много важен изпълнител на тяхната воля. Откъдето DENK, оттам и ДОСТ, също създадена през 2016 г. Затова и разликите между тях са главно в контекста на спецификите в Холандия и България, но не и по същество. Там мюсюлманската партия се рои от социалдемократите, тук се пръкна в социално-либералния период на социалистите след знаковите прегръдки и целувки на Сергей Станишев с Лютви Мстан.
Ако днес опонентите на БСП не градят предизборната си борба с нея на тази основа и с тази знакова картинка, значи не искат да спечелят. В Германия е подобна картината. Досега за социалдемократите гласуват на избори над 40% от произхождащите от емигрантски семейства, а сред тези от турски произход – над 70%. Нямат т.нар. леви пролетариат, заложиха на чуждия компонент! Ето и едно от обясненията за победите на Меркел – под 30% от етническите германци гласуват за социалдемократите.
DENK заявява, че не е уместно да се говори за интеграция на емигрантите в обществото, било расистко, а за „приемане“. Дори настояват за лустриране от държавна служба на всички, които употребяват термина „емигрант“! Настояват още да се изучават в училищата турски и арабски език, да се преподават и посочени от имами предмети, както и училища за имами. При това държавата да не се бърка в тези процеси, а само да ги финансира.
Част от тези искания вече ги чуваме от ДОСТ-овците, повечето ще озвучат много скоро, ако влязат в българското Народно събрание. Генезисът и финансирането преопределят сходните линии на поведение. ДПС се появи в български условия сред български граждани, а не сред пришълци. Във времето се разви в спецификата на нашия политически живот, разликите с политинженерните проекти на ислямистка Анкара са много големи, несъответствието доведе но създаване на ДОСТ.
В Холандия директно наричат DENK „партията на Ердоган“, същото определение напълно пасва на ДОСТ. Знаменателна фраза споделя понякога турският президент: „Демокрацията е влак, от който слизаш, след като пристигнеш на желаната гара“. Колкото се повозил досега, вече слезе.
От д-р Илия Илиев
http://trud.bg