Когато в края на ноември 1989-та година Стефан Цанев пише своето стихотворение "Време на голямото лицемерие", той надали е предполагал, че светът, към който хора като него са се стремили, ще се връща все по-назад и по-назад, докато времето се движи все по-напред и по-напред. В социалните науки това е по-известно като "автопреврат".

Това е процес на подкопаване на демократичните механизми чрез експлоатацията на самата демокрация. Печелиш власт чрез демокрацията, но после започваш да я разглобяваш – внимателно, методично, за да я задържиш колкото се може по-дълго. Най-пресният пример в това отношение са действията на най-възрастния американски президент - Доналд Тръмп. Той действа по учебник - подкопава разделението на властите, атакува институциите, наказва всеки, който му се противопоставя.

Американската публична среда в момента изглежда парализирана, а опозицията в лицето на Демократическата партия е в ступор, от който няма перспектива да се съвземе скоро.

Тръмп изцяло контролира ритъма на информационния поток, следвайки стратегията на своя съветник Стив Банън, разказана от самия него през 2019-та и цитирана от "Ню Йорк Таймс". "Медиите, казва Банън, вече нямат капацитета да се фокусират сериозно върху повече от една тема за определен период от време". Затова, докато се фокусират върху нея, ако хвърлим в пространството още три теми, ние ще контролираме начина, по който ще изглеждат заглавията. Те просто няма да имат време да проверят всичко!". Замислете се - точно това наблюдаваме в момента - наводняване на средата.

В пространството се хвърлят твърдения, обвинения, грубости, закани по максимален брой теми. Говори се експресивно и недипломатично, така че всяка дума да събуди емоции, без значение дали те са свързани с одобрение или неприемане. Наводняваш средата, създаваш шум, конфликт, поляризация – но всички говорят за теб! Думите стават по-важни от действията.

Тръмп създава такъв хаос, че във всяка точка на света в момента малки авторитарни елементи имитират и се опитват да копират тази стратегия. Представете си го като един голям, дълъг, презокеански пас за ... демократичен автогол вече и във вашата врата.

В своята книга "Как умират демокрациите" политолозите Стивън Левицки и Даниел Зиблат защитават тезата, че демокрациите не се сриват от преврати, а по-често умират отвътре. Тази болест преминава през следните етапи - променят се изборните правила, овладява се съдебната система, всички инакомислещи се дискредитират, а медиите се атакуват.

Това се случва на фона на засилване на политическата поляризация - стремиш се да вдигнеш градуса на публичния дебат до червено, за да подготвиш гражданите да толерират авторитарни действия, ако са в синхрон с техния начин на мислене. Опонентите им също се подготвят за по-крути действия, което вече е предпоставка за сблъсък.

Явно дойде времето, в което на глобално ниво демокрацията започна да изяжда сама себе си. И за да не си мислите, че демокрацията е някакво имагинерно понятие, да го кажа по-ясно - ние започнахме да изяждаме сами демокрацията си. Така, както социалните мрежи се родиха с идеалната демократична цел да дадат глас не всеки, за да започнат да се използват за най-недемократичните цели, за да атакуват самата демокрация. Парадокс? Не. Истински "демократичен автогол". Или както пише Стефан Цанев в това толкова любимо мое стихотворение - "Старата история се повтаря: "Царят умря!" "Да живее царя!" Бдете!"

Светослав Иванов

btv.bg