БЪЛГАРСКИТЕ УНИВЕРСИТЕТИ - МЯСТО ЗА НАУКА, ИЛИ ЗА ИНДОКТРИНАЦИЯ?

Прави ми впечатление, както доцентите, така и определени студенти, дават сякаш заучени и задължителни отговори на неудобните въпроси. Сякаш един и същ индивид е давал инструкции как да се излиза от неудобно положение. Едно и също извинение се предлага още от времето когато Ганчо Ценов е започнал да изобличава хората изкривили до неузнаваемост нашата история, т.е. преди повече от век.

Става дума за “изгубения” език на старите българи. Още навремето, д-р Ценов се аргументира с това, че един висококултурен народ никога не забравя родната си реч. Абсурдно е този, които създава държавността за изпадне в положение на подчинен и по-ниско стоящ. Наистина е абсурдно, но “учените”, които е поддържат лишени от логика твърдения, не се предават лесно. Вместо това те предлагат нови заблуди с цел да позакрепят за колкото се може по-дълго време старите лъжи.

Поддръжниците на догмите внушават, че старите българи са дошли от Азия, но старобългарския език в никакъв случай не е близък до езиците говорени в Иран, Афганистан, Сибир. Като обяснение за “феномена” се прокара твърдението, че победителите на Римската Империя (Византия) са забравили родната си реч в процеса на образуване на българската народност. За пример се даваха, а и все още се дават франките, които са дали името на държавата Франция, но “са заели езика на покореното население”.

Ако човек не е запознат с подробностите, със сигурност ще се върже на това "логично обяснение". Научим ли за определени подробности обаче, ще ни стане ясно как стоят нещата.

Древното население на Франция е представено от галите, а техния изконен език е келтски. Старофренският от друга страна спада към друга група – романската. Това е така защото още през I в. пр. Хр. галите са покорени от Гай Юлий Цезар и от този момент започва процесът на романизация на галското население. В края на V век сл. Христа, когато е образувана франкската държава, галите говорят латински – езикът на своите покорители и носители на по-висока култура, т.е. римляните.

В края на V век сл. Христа, франките обитаващи Галия, макар да са германи по произход, говорят латински. Причината за това се крие във факта, че през I в. пр. Хр. при старите германи също започва процес на романизация, който макар да не е така интензивен както при галите, все пак е налице.

Челите “Галските Войни” на Гай Юлий Цезар, знаят, че този пълководец удържа победа благодарение на това, че привлича на своя страна няколко германски племена. В по-късни времена, определени германи продължават да служат на Рим и разбира се научават латинския език.

Като пример за романизирани германи, могат да бъдат посочени франките Флавий Рикомер, Флавий Арбогаст, Флавий Бавтон, а и Малобавд. Всички тези франкски благородници са служили на Рим и са говорили латински – езикът на хората с по-висока култура.

Несъмнено, не само аристокрацията на франките, но и войниците, търговците, а и останалото население са говорели латински. В края на V век сл. Хр., когато бива основано Франското Кралство, както франките, така и галите говорят един и същ език, който принадлежи на бившите им господари – римляните. Реалността показва, че е наложен езика на хората с по-висока култура.

Както галите, така и франките служат на Рим векове наред и поради това усвояват речта на своите господари. Виждаме, че обяснението на причината за “загубването” на езика на старите българи не издържа дори елементарна проверка.

Всъщност, в миналото бе лансирано още едно "логично обяснение" за “изчезването” на езика на старите българи. То е меко казано невероятно глупаво, но доскоро се цитираше от хора с академично образование. Става дума за твърдението, че след 681-ва година, прабългарите започнали да се женят за славянки, а славянската майка учела децата на своя език, така малко по малко, старобългарския език се загубил...

Хубаво, но къде останаха прабългарските жени? Някой замислял ли се е? Или може би прабългарите са дошли само като група мъже?

Да приемем за момент, че дунавските славяни и прабългарите са били хора от различен произход и са говорили напълно различни езици. Ако прабългаринът се е женел за славянка, то какво е пречело на жените от средите на старите българи да се омъжат за славянин и да предадат на децата прабългарския език? Нищо нали? А и къде остана влиянието на създателите на държавността – носителите на по-високата култура???

Глупостта със смесените бракове като причина за изчезването на изконния език на старите българи е прокарана защото е трябвало да поддържа заблудата, че Аспаруховите българи са чужденци на Балканите. Според официалните теории народът на Аспарух идва от Азия, но нито името на Плиска, нито на Преслав, нито на Търново, могат да бъдат обяснение с езика на народ дошъл от Средна Азия. Този парадокс бива “разрешен” с лансиране на заблуди.

За разлика от поддръжниците на официалните теории, д-р Ганчо Ценов предлага логично и добре подкрепено твърдение, а именно това, че както дунавските славени, така също и старите българи спадат към старите балкански народи. Т.е. двете групи говорят същият език, който се говори и от траките под римска власт – тези, които ще бъдат освободени през 681 г.

Д-р Ценов цитира египтянина Теофилакт Симоката, който в три свои книги съобщава, че дунавските славени са били известни като гети в миналото. Цитирани са и други автори, според които старите българи са носили името мизи в древността. А според Страбон, гетите и мизите са не само роднини, но и говорят същия език както и населението живеещо на юг от Дунава.

С други думи – през 681-ва година не се обединяват три различни народа, а три групи на един и същ народ. Приемем ли виждането на Ганчо Ценов, всички парадокси и главоблъсканици изчезват и става ясно, че нито старите българи са пришълци, нито са губили езика си. Речта на народа на Аспарух е оформена на Балканите, а не в далечната Азия.

Sparotok