Българският бизнес и цената на еврозоната

Българският бизнес много иска държавата да влезе в еврозоната. Това е разбираемо - така си спестяват таксите от превалутирането, плащани досега. Получават достъп до нови пазари, до по-изгодни банкови кредити. Ползите за бизнеса са големи и са сериозен мотив от 1-ви януари страната ни да приеме еврото. Същевременно няма как хем да влезем в “клуба на богатите”, хем да продължим да бъдем същите “шмульовци”със същите ниски осигуровки, ниски пенсии, ниски майчински и ниски заплати. Влизането в “клуба на богатите” не означава бизнесът само да получава повече, а и да дава повече. 

Вчера слушах едно девойче от протеста, загрижило се, че родителите му щели да останат в България и да се пенсионират тук, за тях се борело, детето, на него иначе пътят към света му бил отворен. Ами като протестираш срещу бюджет, който предвижда по-високи социални осигуровки и по-добри пенсии за родителите ти, ти всъщност работиш срещу родителите си. Работиш срещу съученичката си от гимназията, която няма да си тръгне от България и ще взима по-ниски майчински. Ти всъщност взимаш страната срещу обикновените хора. Тези, които няма да станат милионери, които няма да бъдат бизнесмени, които се чудят как да живеят от заплата до заплата и от пенсия до пенсия. Моралният патос е хубаво нещо, хубаво е да вярваме, че всяко излизане на улицата е акт на висша справедливост. Но реално имаме класова война пред очите си.

Юлия Ал-Хаким