ББ трагично пропусна момента, в който можеше да подаде оставка.
До този момент той контролираше нещата и в партията, и в правителството – и в двете структури неговите функционери и министри се смятаха едва ли не за вечни и бяха заети с гонене на материалните си интереси, с присвояване на значителни части от еврофондовете и държавните поръчки, без да обръщат внимание на растящото народно недеволство, вярвайки сляпо, че Той знае как да се справи с това недоволство. След този момент обкръжението му, местните партийни дучета и феодали се прегрупираха, сплотиха и обединиха срещу самата идея за оставка на ББ. Защото всеки ден повече оставане на власт за тях е свързан с огромно облагодетелстване с недвижими и движими имоти, с пари и жизнен стандарт, а едновременно с това е и отдалечаване от онова, от което те всички се боят – отмъщението на много бизнес интереси и от множество хора, чиито кариери и съдби са прекършени от тях.