От тежкото престъпление в Стара Загора, при което беше свирепо наранена 18-годишната Дебора, последва шумна НПО-шка кампания за прокарване на част от Истанбулска конвенция. Силно нежелана от мнозинството граждани у нас и отхвърлена от конституционния съд.
Не-коалиционната „сглобка“ обаче се възползва от манипулациите в медиите и по площадите, произведе нелеп закон за „интимните връзки“. Не ви харесва, но имаме императивна поръчка, изпълняваме я поетапно. Не можете да ни попречите да творим закони на коляно или да ги преписваме от други страни, защото сме от правилната страна на историята!
Законът с „интимните връзки“ ясно показва посоката на замислените радикални промени в законодателството - ограничаване на правата и свободите. Дори чрез най-мерзък популизъм. Така правят в САЩ, от доста години си рушат държавата и обществото. По този път и ние от „сглобката“ кога ще бутаме, кога ще дърпаме депутатите да си кривят душите.
Който слушка - папка, сипват му в копанката. Какво като законът е нефелен, а парламентът и правителството все повече олекват? Зам-министърът на правосъдието Емил Дечев сподели, че министерството е разпределило за тази година 340 хиляди лева на НПО, които работят за превенция и защита от домашно насилие. Неправителствени, но ги хрантути правителството?!
А да, тези дни Сорос обяви, че вече няма да дава сребърници за „сачмите“ си в Европа!
Дълъг списък НПО-та - правозащитни, феминистки, джендъристки, зелени и дърдорковци, обучени публично да манипулират, ловко подеха мантрата за домашното насилие и обслужиха некоалиционните. Пътьом окарикатуряват образа на българския мъж, рисувайки го като полудив насилник и семеен терорист. Съответно на жената у нас съчиниха личице на нещастна жертва.
Очакваното агресивно настъпление на НПО-тата - „носителите на правилните ценности“ - започна с рязко ускорение.
Бесуват туземни Грети Тумберг, окуражени от обхванатата от чувство за безнаказаност власт. Произвеждат лъжлива действителност, представят българската общност като партриархална, сексистка, хомофобска, дори расистка.
Отклоняват общественото внимание от истинските причини за вълните от насилие и престъпност, за морално-психологическата разруха в страната и щетите от нея. Включително и за високите заболеваемост и смъртност сред българите. И по примера на шведската Грета клеймят несъгласните и здравомислещите, раздават присъди на осмелилите се да спорят за истината.
Малко преди да бъде обявена коронавирусната пандемия и да бъдат наложени доста тежки ограничителни мерки по света шефката на МВФ Кристалина Георгиева сподели, че се очертава завръщане към тежките времена на Голямата депресия заради неравенството и нестабилността във финансовия сектор.
„Ако трябва да посоча една основна тема в зората на новото десетилетие, тя ще бъде нарастващата несигурност“.
Неолиберализмът значително намали сигурността, в резултат се повишиха стресът и вредите за здравето, а те донесоха редица хронични проблеми. Канадският философ Джон Сол пише за „теория на голготата в икономиката: да загинеш икономически, за да се преродиш начисто.“
Още през 1972 г. ректорът на Университета в Глазгоу Джими Рейд казва: „Основният проблем във Великобритания е отчуждението на хората. То е викът на хората, които се чувстват жертви на слепи икономически сили. Чувството на безнадеждност на хората, които основателно смятат, че реално нямат думата при определянето на собствената си съдба.“
Както е у нас, също и в Евросюза.
Започва в детската възраст, продължава в юношеската. Днес много голям процент деца и подрастващи живеят в условия на отхвърленост, на подигравки и тормоз. Понякога и самите те стават насилници. В такава среда се включват защитни механизми, за да се избяга от уязвимостта. Отслабва емоционалният апарат, ощетено е разбирането за човешката същност.
Същевременно се препятства съзряването и изграждането на самостоятелната личност. Емоциите не са лукс, а жизнено важен аспект на човещината. Те ни ориентират в света, карат ни да го изследваме, ориентират ни кое е опасно, а кое безобидно или полезно. Но заради непоносимото изживяване за уязвимост от околните мозъкът ги потиска. Създава се усещане за неуязвимост.
Нищо в природата не може да стане себе си, ако е неуязвимо, тъй като няма да се развива. Тогава се спира съзряването и се появява празнотата, скуката. Потискат се истинската интимност и любопитството, вниманието се отклонява от настоящето. Идват опасните поведенчески модели и ситуации, страстта към консумация и състезателни игрички, пристрастяванията към наркотици.
Представите за нормалното не се формират според това, кое е добро за хората, а какво се очаква от тях. Според това какви нагласи и качества ги ползват за поддържането на установените културни особености. Точно те се обявяват за характерни на човешката природа, а отклоненията - за аномалии.
Затвърждават ги образователните системи, в които учениците често са под системен стрес. Довършва ги потребителския пазар. Родителите имат своите отговорности, разбира се, но не те са създали рисковия травматичен свят, в който трябва да отгледат децата си. Все по-често те се оттеглят от живота на чедата си.
А те, при липса на фигурата за привързаност, не научават какво е това. А това е абсолютната нужда от физическа и емоционална близост с другите хора, вградена в мозъка като задължително условие за оцеляване.
Другата фундаментална нужда е автентичността - качеството да сме верни на себе си, да живеем с дълбокото съзнание за собствената същност. Съвсем наблизо са думите Аз, автор, авторитет. От сблъсъка на тези две нужди в съвременното общество се появява т. нар. травма с малко т - откъсването от Аз, от себе си. Дори при липса на насилие или непреодолима заплаха.
Причини може да са бедност, насилие, семейни конфликти, психически заболявания, зависими родители или преживени нещастия с дълбок стрес. Дори стига само да не виждат и приемат децата такива, каквито са. При избора да получат грижа като бъдат себе си или да скриват чувствата си и дори от себе си, те винаги ще избират второто.
И то става втора природа. Когато децата престанат да се изчервяват, те спират да проявяват емпатия. Губи се чувствителността да разбереш отсрещния, „да му влезеш в обувките“. Настанява се отчуждението, а това е една от главните цели на неолибералната пропаганда. Това с все сили налагат у нас днес, за да се отдалечим от семейство, род и родина. Но първо от себе си.
Ето защо постоянно се увеличават случаите на депресии, тревожност и други психически разстройства. Ето как не само в Стара Загора се появяват безмилостни типове като Георги и жертви като Дебора.
trud
