Скандалът с оказалия се непоклатим на поста шеф на НДК Мирослав Боршош ще има сериозни и трайни последствия за стабилността на кабинета на ГЕРБ и лично за авторитета на премиера Бойко Борисов. Няма как поне малко убедително за политически компетентните хора и дори за широката публика да се обясни като управленски правилно възстановяването му в длъжност ден след като беше уволнен от началника си министър Лиляна Павлова.
Дори и лицето неправилно да е било отстранено от поста, с връщането му пряко от премиера имиджът на министъра се оказва силно накърнен, което пряко бие и по образа на самия Борисов. Още повече, че Павлова е уволнила Боршош напълно основателно и здраво е аргументирала решението си публично. Провиненията му са не едно и две, а дори всяко взето отделно е било достатъчно да го натирят.
Установени са финансови нарушения при управлението на НДК, на изпълнителния директор вече е била наложена санкция от Комисията по финансов надзор. Липсва бизнес-план, дружеството е на загуби за милиони, извършват се значителни строителни действия без необходимия по закон инвестиционен контрол. Медал ли е трябвало да му връчи Павлова или да го изхвърли и даде на прокуратурата? Премиерът обаче го погали по главичката.
Не стига, че лицето Боршош демонстративно отказва да изпълнява разпореждания на министъра, но и публично дава свои разяснения, уронващи престижа на Павлова, а и на правителството. За такова поведение има само едно наказание – уволнение, най-ефективно дисциплинарно с оглед доказване силата и решителността на властта. С връщането на обнаглелия подчинен същата власт се показва слаба и манипулируема от странични сили с неясен и дори таен характер.
През 1804 г. по заповед на Наполеон след някакво подобие на съдебен процес е разстрелян Енгиенският херцог Луи Антуан де Бурбон-Конде. По този повод е произнесена крилатата днес политическа присъда: „Това е повече от престъпление, това е грешка“, приписвана на външния министър Талейран, председателя на законодателната комисия Деламьор или на шефа на полицията Фуше. Скоро след тази грешка срещу Франция се обединяват всичките много влиятелни тогава монархии в Европа.
Наложеното от Бойко Борисов решение е повече от грешка, то е политическа глупост. Талейран е известен и с фразата „Прощавам на хората, които не се придържат към моето мнение, но не прощавам на онези, които не се придържат към своето“. Полезно е политикът във властта да бъде гъвкав, да се показва като широко скроен управник, но винаги трябва да спазва мярката. Загуби ли се тя, грешките струват скъпо, а във времена на бързи и неочаквани промени водят до глупости със значими, понякога фатални последствия.
Борисов я губи, не се придържа към собствените си мнения и решения. Щом е обявил Цецка Цачева за голям юрист, щом два пъти я е издигал до председател на Народното събрание и веднъж за кандидат-президент, груба грешка с очертания на глупост е да й слага за по-старши нелепата на заеманите постове Захариева. Груба грешка е да правиш депутат от ГЕРБ някой си Антон Тодоров, който е говорил и писал за теб, за съратниците ти и за партията крайно обидни квалификации.
Не вярва ли вече на Лиляна Павлова премиерът, на какво тя остава министър, питат едни журналисти, питат се и външни наблюдатели на туземните политически процеси. Защо Борисов направи този лупинг в НДК, как така неизпълнението на нарежданията на висшестоящия началник се трансформира в „противоречия“ с него, умуват основателно други.
А защо, мислят си трети, занапред същите „противоречия“ да не си позволяват и нарастващ брой служители и подчинени на други министри, шефове на агенции, дирекции и отдели. Като нищо, тъй като отгоре бащински усмихнат стои всеопрощаващият, пластелиново гъвкав и пределно широко скроен Бойко Борисов. Та Боршош ли е културата и интелигенцията в България, обетовано от кое Свише му е НДК, че да го помирява премиерът с цял министър за сметка на последния! Прокопиев и Румяна Бъчварова ли кадруват оперативно в държавата или все пак премиерът и висшите партийци в ГЕРБ!
Павлова, която трети мандат е доказано лоялно в екипа на Борисов, сега излиза по-евтина за него от някой си Боршош, чиято евентуална липса може да забележат болезнено главно в „Америка за България“, антуража на Прокопиев и сред соросоидната гмеж. Антон Тодоров е симпатичен на крайно ограничен кръг митодита, но много ценни за ГЕРБ активисти вече се питат, защо са пренебрегнати заради такъв субект.
Не заради престъпленията, а заради грешките си Наполеон е сполетян от краха при Ватерлоо. Лавина от подобни поражения напоследък драматично сполетяват недалновидни видни политици в Европа и зад океана, главно защото залагаха на чуждите и нездравите за сметка на своите и лоялните. Ето важен предмет за размисъл и пред Бойко Борисов. Разумно би било Лиляна Павлова да си спомни чия внучка е и в тази обидна за нея ситуация да вземе вярното кадрово решение за себе си.
Кой държи дръжката на чадъра
Премиерът Борисов опъна с неясни мотиви чадър над шефа на НДК Мирослав Боршош, който очевидно е успял да спечели сърцето му.
Цяла София знае, че дръжката на чадъра държат освен началникът на кабинета на премиера Румяна Бъчварова и няколко соросоидчета, които плашат Борисов с протести. Чадърът бе опънат във вторник.
От д-р Илия Илиев
