Ботев... Дори само произнасянето на името му кара човек да се изправи, да разгъне приведеното си тяло и да си спомни, че може да не бъде аргатин на страха. Това име съдържа една особена звучност за мен, плътна и настойчива, като зов на бойна тръба, звучност, която те слага на мястото ти и не търпи възражения.
Такъв е бил и неговият повик за свобода - ясен, красив, поетичен, мъжествен.
Произнасяйки „Ботев”, сякаш дочувам тътена на боя, буйството на кръвта, звънтежа на сабите и в същото време настръхвам от онзи нежен, невероятен, тъй изящен асонанс на стиха, който разнася през вековете историята за дързостта на един народ...
Настане вечер - месец изгрее,
звезди обсипят свода небесен,
гора зашуми, вятър повее -
Балканът пее хайдушка песен!
Лидия Делирадева
Александър
преди 3 месеца
А МОКРИТЕ КРАДЛИВИ ВРЧАНЕ ИОТ ВЛАШКО И ТЕ ЛИ СА ИЗПРАЯТ! ГАТ БОТЕВ СЛИЗА И МИНАВА, ТЕ СЕД ЕЛИ СВИТИ И НАДУПЕНИ В КОЛИБИТЕ СИ, А СЯ ГОЛЯМ ГО ВАДЯТ!
Коментирай