Бях до пещерата Леденика и мога да кажа, че е хубава работа, ама българска

Бях до пещерата Леденика и мога да кажа, че е хубава работа, ама българска. И се чудя защо дори и тези красиви места се опитваме някак да ги затрием и да загубим туристите.

Билетът не е скъп, което го слагам като плюс. Група има на всеки час, но първи въпрос - Хора, защо няма максимум на групата? Защо сте готови да вкарате вътре и 100 човека, без значение как ще си изкарат? Кажете ми! Даже не ми казвайте, не искам да знам.

Нашата група беше голяма. Поне 50-60 човека. И ще ви кажа, че не е яко изкарване. Първо всеки се носи като народна песен с неговите си желания и цялата група не може да се събере на определените зони. Оттам екскурзовотката започва да ни се кара сякаш сме в първи клас. И заплашва, че, ако не са всички в дадената зала, няма да тръгнем натам и ще седим колкото и време да е. И тези стриктните седим и чакаме другите, дето нещо се подмотават. 

Постоянно се чуват крясъци в пещерата ама нон-стоп. Родители с малки деца, дето нещо правят или плачат, и стават едни скандали и в пещерата яко отекват стоновете на тези хора. В един момент го приех като част от изживяването. 

Но най-важното е че почти всички места са или стълби или пътечки, но важно условие - само за един човек. Повтарям - за един човек. И отпред леля ти Гина се снима за Фейсбук да шерне между късметчетата си и игрите за тиган Тефал и цялата група от 50 човека седим на стъпало от стълбата и я чакаме. И хората се изнервят и почват да подвикват - Айде по-бързо - а леля ти Гина се прави, че не ги чува и позира. После отпред някое дете не иска да продължи по стъпалата и майката го дърпа, то реве, групата виси и чака и отново подвиквания. 

По средата на обиколката ни казват - има лесен път и труден. Който иска лесното - надясно. Който иска да минава през тесни пространства и да ходи патешки - наляво. И всички тръгват наляво, защото са топ спортисти и една пещера няма да ги спъне. И се почват проблемите на първата цепнатина, която е за фини хора. Чичо ти Гошо е с огромен корем от бира и кюфтаци и проблем - не може да мине през цепнатината. Жена му крещи да си глътне корема, а той казва, че е глътнат вече, ама пак не минава. И групата от 50 човека виси приклекнала и чака. Ама чичо ти Гошо няма шанс да мине и решава да се върне наобратно ама то мястото е само за 1 човек и създава толкова огромен смут, че всеки яко се изнервя. Децата пищят. Суматохата е част от пейзажа.

Вървиш напред ама не можеш да видиш нищо, защото зад теб са 50 изнервени спартанци и спреш ли - ще те пометат. Затова продължаваш смело и го приемаш като трасе за минаваме, а не като кътче за разхлеждане. И виждаш, че и хората така го приемат. Искат да докажат, че са в топ форма, а не да се насладят на сталактити, сталагмити и сталактони. Никой даже не знае какво е това. Едното от земята било, другото от тавана, третото ги съединява. Толкова е лесно ама си нямат и идея. Да сме живи и здрави. Тия думи даже са трудни за произнасяне.

Стигаме до патешкото ходене. Там вече нещата ескалират. Хората не могат да се свият толкова, защото колене ги болят. Други кръст. Трети, ако клекнат - няма изправяне. И следователно 50 човека група виси и чака да се измислят варианти как да се премине през новият екшън. Игри на волята пасти да яде. И някак с охкания и пъшкания някои минават ама други не успяват и започват да лазят. Долу вода и кал е настилката и стават на прасета. Почват се псувни и клетви и проклинят деня, в който са решили да дойдат до Леденика. Хубаво му беше вкъщи пред телевизора. Сега вече нещата са зле. И е мега мръсен т.е. денят нататък е прецакан. Клетвите отекват в пещерата. Фецата продължават да реват и майки да крещят ама това си е част от фона.

Стигаме и до едно местенце, дето хората си пожелават нещо. Бъркаш с един пръст във водата и си намислят желание. Една леля бръкна с двете ръце. Помислих, че ще си плиска лицето и очите да се освежи. Ама не го направи. И слава богу. Просто се оказа, че при нея желания много. Няма кой да ги изпълни. И ще чакаме на съдбата.

Накрая всеки излиза от Леденика щастлив. И това изпитание в живота приключи. Успя да ни тества волята, търпението и физическите възможности. Повечето няма да се върнат. А колко по-лесно щеше да е обиколка за 20 минути с 10 човека група. Всеки щеше да се наслади и да се върне пак. Ама това е. Хубава работа ама българска.

Борислав Борисов