ЧЕТЕТЕ СИ КНИГИТЕ, КОИТО СА ВИ НА СЪРЦЕТО, И ДА НЕ ВИ ПУКА ЗА БУКЪРИ И НОБЕЛИ

Днес в един вестник с едри букви бяха написали, че писателят Георги Господинов всъщност бил прецакан от това, дето му дали световен Букър, щото не можело в една година да вземеш и Нобел, и световен Букър – нещо като язък, че тази година Георги Господинов не може да вземе и Нобелова награда.

Уважаеми журналисти, ако това име вече значи нещо, вие сериозно ли мислите, че Георги Господинов заслужава Нобелова награда? Сериозно ли мислите, че като само неговото име се върти по телевизии, радиа, предавания и каквото ви дойде на акъла, други писатели няма, не съществуват изобщо?

Наистина ли си мислите, че „Времеубежище“ е най-хубавият роман в света? Я се поспрете малко и се засрамете. Страх ви е даже да си помислите такова нещо, след като му беше поднесена наградата „Букър“. Не ви ли светва под шапките, че всичко е нагласено и че такива награди се решават предварително по извънлитературни съображения и в съответствие с правилността и конюнктурата?

Ужасна работа са фаровете и светлината, която заслепява очите нощем. Значи щом българският ПЕН клуб го е предложил за Нобелова награда и щом е получил Букър, е световен писател? 

За мене последният световен писател нобелист е Маркес – Габриел Гарсия Маркес. Сто години да стоя самотен в село Гложене, Тетевенско, пак няма да кажа нищо друго.

Последните десетилетия, а и преди това, Нобеловите награди бяха давани или на хора с колебаещи се идентичности и сексуалности, или на японски и африкански автори, живели и учили в Лондон, или на поляци, украинци и белоруси, които мразят Русия. 

Много е тъжно, че за големи писатели минават същества с продуктово позициониране. 

Знам какво може да ми се случи сега след тия думи, но все пак някой трябва да изрече, че Господинът не е със съвършено облекло, даже май че е гол. Не го ли виждате, че в интервютата си трепери да не каже нещо неправилно, че не говори със сърцето си, а с нагаждачеството си. Искаше ми се поне един път да го усетя като човек и като писател - е не можах. Знаех предварително какво ще каже.  

След „Времеубежище“, без да съм пророк, предвиждам роман за изстрадалата украинска земя (а тя наистина страда и е обляна в кърви сега), в който роман зелен ангел слиза от небето и на фона на червената луна възвестява щастие и мир.

Не ви ли писна да ви пробутват политиката за литература и не ви ли писна да си мислите, че сте прости и не разбирате това, което е наградено и оценено.

С наградите вече е така. В Съюза на българските писатели например „Нобеловият лауреат“ е един-единствен - председателят Боян Ангелов, който е спечелил всички награди – от наградата „Иван Вазов“ до наградата на махала Топилище в Гложенското землище. 

В Сдружението на българските писатели Михаил Неделчев отдавна се е превърнал в Луи Четиринайсети на синята литература. Същият тоя Михаил Неделчев е бил член на жури във всички всевъзможни конкурси, даже в повече, отколкото са проведени. 

Спирам дотука, за да не ми се пръсне главата. Само ще напиша още две изречения. Преди години си отиде големият български поет Гълъб Ковачев, а вие не му знаете името даже. Умря Янко Станоев – най-големият съвременен белетрист, и нямаше една телевизия да каже една дума. Същият тоя Янко Станоев живееше на един таван и си слагаше леген на корема, като завалеше дъжд, за да не му капе. 

Обаче кой да ги снима тия работи? Важното е да се снима Георги Господинов и журналистките да препикават, докато го интервюират. 

Четете си книгите, които са ви на сърцето, не се занимавайте с глупости и да не ви пука за абсолютно никакви Нобелови и каквито и да са други награди.

Николай Милчев