Представи си, че вътре в теб няма нищо, ти си просто един надут балон. Въздух под налягане. Когато останеш съвсем сам в тиха стая, усещаш само тази кухота. Разбираш, че сам по себе си нямаш никакво значение. Става ти скучно и страшно... и се паникьосваш, че всъщност си едно голямо нищо.
За да не полудееш от това усещане, излизаш навън и си хващаш друг човек. Наричаш го гадже, съпруг или най-добър приятел.
Отиваш при него и мислено му забиваш един дебел маркуч директно във врата.
На теб не ти пука за този човек и не го обичаш заради самия него. За теб той е просто донор и банка за внимание, а ти си дошъл за процедурата.
И започваш да сучеш от него чрез маркуча.
Всяка реакция на този човек към теб е изпомпване. Когато те пита как ти е минал денят, разкрещи ти се или те похвали пред другите, по маркуча протича сок. Този сок е чуждото внимание и одобрение.
Той се излива право в твоята празна кофа и започва да я пълни. Ти виждаш това и веднага се успокояваш. Казваш си, че щом този човек отделя енергия за теб, значи ти имаш смисъл и струваш нещо. Изпомпваш чуждия живот, за да закърпиш собствената си дупка.
Цялото ви общуване е процес на доене.
Ако твоят донор реши да си тръгне или просто спре да ти обръща внимание, маркучът пресъхва и кофата ти отново е празна. Ти се спихваш, влизаш в така наречената депресия и хукваш като гладно куче по улиците, за да търсиш следващия донор, в който да се забучиш.
Твоята романтика и социалност са навик да ползваш околните като живи зарядни устройства.
Искаш вниманието им, да те похвалят, да те харесат, да те слушат или дори просто да се ядосат на нещо, което си казал. Всяка тяхна реакция ти действа като система с чужда кръв, която се прелива директно в твоята вена.
Докато тези хора се занимават с теб, ти се пълниш. Изпомпваш от тяхната реакция чувство за значимост. Успокояваш се. Казваш си, че щом те гледат и откликват, значи съществуваш и животът ти не е съвсем безполезен.
Не става въпрос за любов, приятелство или уважение. Хората са ти нужни като подвижни банки за кръвопреливане. Забиваш иглата, точиш си дневната доза внимание и си тръгваш успокоен, че не си празен.
------
Човекът е анатомично объркан, прекалено осъзнат и уплашен, за да понесе идеята, че е просто интелигентно парче месо.
Когато не можеш да издържиш тишината в собствената си глава, защото вътре просто няма какво да чуеш, излизаш на социалния пазар. Превръщаш околните в инвентар от огледала, в които се оглеждаш, за да си докажеш, че съществуваш физически.
Отношенията с хората са донорски процедури за изпомпване на внимание, смисъл и фалшива идентичност.
Публиката винаги е апатична, непостоянна и бързо губи интерес. В секундата, в която тя отвърне поглед или смени фокуса си, външният източник на идентичност пресъхва, след което твоят образ просто се разпада от собствената си кухота.
Зависимостта от външно отражение винаги приключва с емоционален фалит, а депресията и унижението идват от прозрението, че винаги си бил кръгла нула без чуждия поглед върху теб.
Докато едно животно изяжда плячката си и заспива спокойно, човекът трябва да погълне половин библиотека с философия, две идеологии, три религиозни мантри и одобрителния поглед на всичките си съседи, само за да закърпи разкъсаното си самосъзнание и да закрепи крехкото си оправдание, че все пак не заема място под слънцето напразно.
Погледнете уличния котарак, той е биологичен шедьовър. Изважда половин глава от хамсия от кофата, поглъща я, сяда някъде и започва да си ближе задника, след което заспива в състояние на екзистенциална нирвана. После се събужда, поглежда през прозореца с погледа на мултимилионер... и заспива отново. Този път върху най-хубавия ви черен пуловер. Той е в Дзен, не страда от „синдрома на самозванеца“, не се притеснява от ретроградния Меркурий и никога не е чел Шопенхауер, за да разбере какъв е житейският смисъл да преследваш червената точка от лазера. И не пише мемоари за своето детство.
А вие се нуждаете от непрекъснатото утвърждаване от десет колеги в офиса. И всичко това, само за да намерите валидно оправдание да станете от леглото и да отидете до тоалетната.
--------
Човек не трябва да възприема светът и себе си твърде сериозно, за да живее по-леко. Ако спреш да търсиш дълбок философски замисъл в това защо някой простак ти е засякъл пътя или защо политиците крадат толкова много, реалността става просто безплатна комедия.
Затова просто откопчайте най-горното копче на дънките, намигнете на котката, вземете си от десерта и си гледайте комедията!
