Cлушах дебата по повод Закона за LGBT и дълбоко се впечатлих от треперещите гласчета на иначе намаханите партийни активисти

"НПО и граждански активисти са съгласни руските агенти на влияние да останат неразкрити и анонимни, само и само техните собствени източници и размер на финансиране да останат тайна" - написа един приятел под предишния ми статус. Да, така е, но не е само това. 

За тях е добре руските агенти на влияние да не бъдат разкрити, защото това ще им позволи да инсинуират за всеки политически опонент, че е на руска хранилка. Спомнете си мъглявото и неподкрепено с доказателства изказване на г-жа Лена Бориславова за четирихилядниците. Това е далеч по-удобно, защото по този начин ще могат да оказват психологически натиск и да поддържат постоянен стрес в редиците на идейните си противници, вкарвайки ги перманентен оправдателен режим. Една непрекъсната smear campaign без доказателства, само с мръсни намеци и подмятания.

Другата причина, поради която не искат този закон е, че ако включат лампата, може да се окаже, че платените руски агенти на влияние са много малко. Защото бруталната истина е, че много от хората в България, които заемат проруски позиции, всъщност го правят безплатно, на самодейни начала. Това личи дори от качеството на изявите им. Ако зад тях стоеше наистина руската пропагандна машина, качеството на пропагандата щеше да е друго.

Трето, те имат вариант да заемат следната позиция: "Да, ние получаваме американски грантове, но това не прави дейността ни позорна. Напротив, ние получаваме пари, за да помагаме на българското общество да се развивива, като инвестираме в най-нуждаещите се слоеве на обществото. Тези пари ни ги дават нашите съюзници и партньори от Западна Европа и САЩ, а западната цивилизация е моделът, към който се стремим, и това финансиране ни помага да го изградим." И с ръка на сърцето, една част от проектите (например, интеграция на ромите, подкрепа на здравеопазването и други) са наистина разкошни, смислени и полезни за България.

Къде е проблемът тук, според мен. Огромна част от тези хора не са глупави, даже никак. Те усещат, че целият прогресистки наратив (мигранти, LGBT и зелена сделка) започва да се руши по целия свят. Някои смътно, а други ясно усещат, че този наратив е дълбоко компрометиран, и затова не искат да се знае, че са финансирани, за да го прокарват. Вчера слушах дебата по повод Закона за LGBT и дълбоко се впечатлих от треперещите гласчета на иначе намаханите партийни активисти. Те се чувстват силни само в собствената си ехо камера. Изкараш ли ги оттам се спаружват като тридневна баничка на бургаската гара.

Моите наблюдения са, че тези хора с годините успяха да оформят един много порочен сценарий. Получавайки външно финансиране, за да прокарват определени теми в обществото, те подходиха едновременно триумфално, агресивно и истерично, което настрои голяма част от хората, а в резултат се получава, че те не оправдават средствата вложени в тях, за да се борят с руската опасност.

Моето предложение е да се приеме АМЕРИКАНСКИЯ ЗАКОН едно към едно. Не български, не грузински, не руски модификации. Американския. Едно към едно. Така е редно, за да сме спокойни всички.

Ирини Зикидис