Да внимаваме с добрите жестове към Скопие

Ако искаме да разберем какво наистина мислят македонските политици, да им правим предложения, които трудно могат да откажат

Опозиционната ВМРО-ДПМНЕ бойкотира работната група за промени в конституцията

Българските политици така и не пожелаха да се научат, че когато става дума за Северна Македония, задължително трябва да внимават какво говорят и предлагат. Дори и когато правят това напълно добронамерено и искрено. Защото в отговор може да получат реакция, която да ги огорчи до такава степен, че да не могат да видят истинското лице на партньорите си оттатък границата, което те старателно крият.

Може да ви се струва противоречиво това, но пък в последно време имаме доста примери, които могат да го обяснят. В Скопие се готвят да стартират процедурата по промените на конституцията с вписването на българите в нея и това очевидно се превръща в нова тема за остър вътрешнополитически сблъсък. Не че досега не е била. Напротив. Още когато това условие бе прието от парламента като част от преговорната рамка за членство на Северна Македония в ЕС през лятото на миналата година, опозиционната ВМРО-ДПМНЕ декларира, че това няма да се случи. Помним - лидерът Християн Мицковски дори се похвали, че групово е завел всички 46 депутати от неговата парламентарна група при нотариус, за да подпише всеки от тях лична декларация, че няма да гласува за подобна промяна. Дали това беше пропаганден ход, измислица или наистина се бе случило, но така или иначе колчем стане дума за промяната на конституцията, винаги се получава отговор, че подкрепа няма да има.

А без гласовете на опозицията, или поне на няколко от тях, парламентарно мнозинство от две трети от 120-те депутати няма как да бъде осигурено. Нещо повече - тъкмо в последните дни, в неделя, на Цветница, Мицковски даде да се разбере, че промяна на конституцията на Северна Македони в този парламентарен състав няма да има. Тази закана отново се вписва в политиката на изнудване, която лидерът  на ВМРО-ДПМНЕ води към управляващите социалдемократи на премиера Димитър Ковачевски с искането за провеждане на предсрочни парламентарни избори, които ВМРО-ДПМНЕ очаква да спечели. Но въпросната закана на лидера на ВМРО-ДПМНЕ, че този състав на събранието няма да извърши конституционни промени съвсем естествено поставя въпроса - ако сега Мицковски не иска да подкрепи промените в основния закон, когато е в опозиция, как би го направил, когато евентуално спечели изборите, формира парламентарно мнозинство и състави правителство?

До тези дни въпросът за конституционните промени изглеждаше някак си отвлечен от чисто практически действия, а споровете около него бяха по-скоро теоретически и на терена на хипотезите. Сега обаче нещата опират до това наистина процесът да бъде материализиран с конкретни действия, които в крайна сметка да доведат до там, че българите в Северна Македония като държавнотворен народ да бъдат вкарани в конституцията. Вчера, понеделник, 10 април изтече срокът, в който трябваше да се формира специалната комисия от експерти, която да формулира предложението за промяната на конституцията, което да бъде представено на депутатите. В състава на тази целева работна група трябваше да бъдат включени представители на парламентарните партии, на президента Пендаровски и на научната общност. Пендаровски вече изпрати своя правен съветник - професор Александър Спасов, експертите определиха двама, три от партиите - също, но пък други отказаха да го направят. Познайте кои. Разбира се, ВМРО-ДПМНЕ, Алтернатива, която доскоро беше в управляващата коалиция, но я напусна, Левица и Демократическият съюз. Лидерът на ДС Павле Траянов, някогашен вътрешен министър, който е единствен депутат от партията си,  аргументира отказа си с това, че първо България трябва на основата на реципрочността да направи промени в своя основен закон и да включи в него като малцинство македонците, които живеят на територията на страната ни. И чак тогава…, когато и да е това. 

Друг е съвсем логичният въпрос защо е необходимо да се съставя такава извънредна и специална работна група извън комисиите на парламента, които биха могли със същата компетентност да подготвят предложението за текст за промяна на конституцията, както обикновено се прави. Не съм сигурен дали през 1999 г. когато бошняците в Северна Македония бяха записани в конституцията със съответната й поправка, процедурата бе подобна на тази с българите. Бяха ги пропуснали в първия вариант на основния закон, приет през 1991 г., след референдума за независимостта на Република Македония от 8 септември. Тогава президентът Борис Трайковски предложи въпросната промяна след молба на един от ротационните председатели на председателството на Босна и Херцеговина, който му беше гостувал в Скопие. И нямаше никаква драма по това, напротив, всичко мина нормално и спокойно и беше прието като закономерен акт на уважение и необходимост. 

Може би поради извънинституционалния характер на тази целева работна група и нейната тематика, българският служебен министър на външните работи Николай Милков си позволи да предложи страната ни да бъде включена и консултирана в процеса на вписването на българите в конституцията. Поне така в Скопие бе представена идеята на Милков. Може би за предложението са изиграли роля и критиките, които българската дипломация отнесе заради неучастието си по някакъв начин в подготовката на Преспанския договор между Гърция и Република Македония. 

Нямам никакви съмнения, че когато е изричал идеята си Милков е бил добронамерен и непровокативен с искреното намерение София да помогне. Все пак, става дума за формулата, по която българите в Северна Македония, повечето от които са и български граждани, ще бъдат записани в конституцията на съседната държава, а и къде в нейния текст. След като само преди дни клубовете на сдруженията им бяха заличени и формално вече не съществуват като представител на интересите им, кой друг, ако не българската държава, трябва да ги защити? Не е ли по-добре от чисто практическа гледна точка това да стане сега, когато нещата се подготвят, а не след като цялата процедура мине и замине? Да, знам, че за мнозина от политиците, пък и от обществото край Вардар вписването на българите в конституцията се приема само като задължение, обвързано със старта на преговорите за членство в ЕС, а не като цивилизационен ход и осъзната необходимост. Да, знам, че има достатъчно вътрешна съпротива против това на основата на идеологизирана и натрупвана с години омраза, която сега трудно се преодолява. Знам, че несъгласието идва и от набързо създадената представа, че искането българите да влязат наравно с другите части от народи в основния закон е наложено отвън, от ЕС, събуждайки по този начин старите рефлекси против времената, когато всяко решение за съдбата на Македония е било дело на митичните „Велики сили“. 

Но ако нещо ще запомня от реакцията по този повод в Скопие, то ще са думите на президента Стево Пендаровски. „Искането на София е скандално“, бил казал той. „Такива искания не се предявяват дори от окупаторите към страните, териториите или държавите, които те окупират“, бил продължил. И заключил, че „…в XXI век да се намесваш във вътрешно политически и конституционноправни процеси на която и да е държава е абсурдно“. 

За някакви окупатори ли чух?

Автор: Костадин Филипов

trud.bg