Даскала, кмета и попа

Обществото открай време се нуждае от организация. Подредба и йерархия. За да може това общество да е стабилно, да расте, да се раждат деца и умни хора да стават. И винаги е имало един началник, който да се грижи за осветлението и паважа в населеното място, един учен да мисли за израстването на децата и един духовник да моли Бога за душите, когато се раждат, венчаят и си отиват от този свят.

По такъв начин в по-късни векове се строят и институциите на самата държава, селото е умален модел на същата държава. Трите стълба на цивилизацията имат своите представители в триъгълника БАН (даскала) – Народно събрание (кмета) – Катедрален храм (свещеника). Светата троица неслучайно е троица в чисто философски смисъл, три точки дават опора и стабилност, повтарям тази дума за втори път, понеже е ключова.

Още малко отклонение – времето се „състои“ от минало, настояще и бъдеще, три елемента, от които ако вземеш един, другите се разпадат. Обикновено се опитва дяволът да променя и унищожава миналото или самото разбиране за минало, усещане за минало чрез високите технологии и смъртфоните.

Триединствата трябва да се разпадат, за да губи човекът Перспективата. Да става двуизмерен като в Евклидовата геометрия и да му липсва Божественият Поглед върху живота – реалността в най-трезв вид, греховете си в истинската им същност, не позамазани от самозвани „учители“, даващи оправдания и индулгенции, че „не сме безгрешни, но сме истински“. С разпада на времето изчезва миналото, губи се и бъдещето, няма на какво да се опре, остава едно голо и безмозъчно настояще, в което всичко е позволено. Туй е чалга мисленето, не нещо друго.

Триединството на цивилизацията също се е поразклатило яко под напора на бесните. Градоначалници, министри, президенти от национален и глобален мащаб са всичко друго, но не и праведници и честни човеци. Професори, доценти и даскали пък са се нагушили с антихристки идейки и не спират да ги лаят под път и над път. Ако се намерят стотина изповядващи се и причастяващи се учители в София, това за мен ще е чудо и голяма изненада.

И останаха едните свещеници и монаси, които да крепят още молитвата, като се клатушкат, разбира се, защото и обществената трихотомия се е разпаднала и няма на кого да се опрат и колко се радваме ние, когато Баце заговори за „Началника“ и не позволи по ковида да се затворят храмовете, а Президентът застана до Патриарх Даниил в отстояването на БПЦ против разколниците.

Клати се вече светът – нестабилен е. Като се стигне до критичен момент, се разтреперваме, защото не знаем дали Бог ще ни опази и сега…

Ама за да ни опази, трябва и ние нещо да дадем. Трябва поне да благодарим. Че само с „дай, дай“ не става. И ако се понадигнем на пръсти, няма да е съвсем подвиг, но ще е усилие, може да не помръднем от мястото си, но ще имаме поне желание, от нас в 21 в. не се иска много, а към края ще се иска съвсем малко.

В центъра на тези триединства е, разбира се, Бог и цялата война за разпада на триединствата – на времето и пространството – е борба срещу Бога. И някой ден, когато Бог си реши, пространството съвсем ще се преобрази, а време вече няма да има, както в Другия свят няма и нашите заминали си близки вече знаят това и само ние тук все още разполагаме с време и пространство, които трябва да използваме единствено и само по предназначение. Скъп подарък са ни от Твореца.

Николай Фенерски

https://outsideri.org/