ДАВОСКОТО "УЧИЛИЩЕ" ЗА "МЛАДИ ГЛОБАЛНИ ЛИДЕРИ" - "ВИСШАТА ПАРТИЙНА ШКОЛА" НА НОВИЯ ГЛОБАЛЕН ФЕОДАЛИЗЪМ

ДАВОСКОТО "УЧИЛИЩЕ" ЗА "МЛАДИ ГЛОБАЛНИ ЛИДЕРИ" - "ВИСШАТА ПАРТИЙНА ШКОЛА" НА НОВИЯ ГЛОБАЛЕН ФЕОДАЛИЗЪМ. 

През 1992 г. “Световният икономически форум” ( СИФ - по-известен просто като “Давос”) стартира програмата „Глобални лидери на утрешния ден“, която от 2004 г. се нарича „Млади глобални лидери“. 

Целта беше създаване и насърчаване на подходящи бъдещи управници. Инициативата се превърна в глобална мрежа от важни лидери в политиката, бизнеса, медиите, изкуството, културата, технологиите, образованието, ангажирани с плановете на СИФ.

 В интервю нейният основател Клаус Шваб отбеляза: „Това, с което много се гордеем е, че все повече проникваме в правителствата с нашите млади глобални лидери.“ По този начин СИФ влияе върху обществения живот в световен мащаб.
  
Не е трудно да се сетим, че се търси един вид бъдещо „световно правителство“, готов щаб от подготвени кадри, който да поеме “юздите” над народите в целия свят.    

Именно послушни служители на този нов световен ред, наричан неслучайно “нов глобален феодализъм” (или фашизъм) подготвя школата за млади глобални лидери. Брус Нюсбаум от BusinessWeek я описва като „най-ексклузивната частна социална мрежа в света“. 

Досега това училище за глобална прислуга на богатите са завършили 1400 души от 120 националности. 

Кандидатите трябва да са на възраст под 38 години към момента на приемане.  Всяка година се избират приблизително 100 души.

Още в 1992 г. в работата на школата участват известни личности като Ангела Меркел, Тони Блеър, Никола Саркози, Мануел Барозу и Бил Гейтс. 

През следващите години стотици бяха добавени в списъка и постепенно заеха важни позиции: Еманюел Макрон, Джъстин Трюдо, Дейвид Камерън,Аналена Бербок, Себастиан Курц, Марк Зукърбърг, Джасинда Ардърн (министър-председател на Нова Зеландия), Сана Марин (министър-председател на Финландия). ), Ида Аукен (бивш министър на околната среда на Дания), Лари Пейдж (съосновател на Google), Леонардо ди Каприо, Никлас Зенстрьом (съразработчик на Skype) и Джими Уелс (съосновател на Wikipedia).

Сред възпитаниците на глобалисткото училище са още: Иванка Тръмп, Том Котън,  Александър Де Кро (министър-председател на Белгия), Сана Марин (министър-председател на Финландия); Джасинда Ардърн, министър-председател на Нова Зеландия;  Аника Саарико, министър на финансите на Финландия; Марк Борис Андриянич, министър на цифровата трансформация на Словения, Амели дьо Монкален, министър на трансформацията на публичния сектор и държавната служба на Франция, Леа Вермелин, министър на околната среда на Дания; Ники Керамеус, министър на образованието и религиозните въпроси на Гърция; Кариен ван Генип, министър на социалните въпроси и заетостта на Холандия; Мамука Бахтадзе, бивш министър-председател на Грузия; Лео Варадкар, министър на предприемачеството, търговията и заетостта на Ирландия; Хокон, престолонаследник на Норвегия, Карлос Алварадо Кесада, президент на Коста Рика, Шон Фрейзър, канадски министър на имиграцията, бежанците и гражданството…

В списъка на завършилите “висшата партийна школа” са и няколко българки - Ева Майдел, Кристина Ангелакова, Яна Бюрер Тавание  и служителката в еврокомисията Илияна Цанова.  

Противно на клюките и твърденията на някой автори, в списъка няма представители на Руската федерация, нито пък фигурират имената на Владимир Путин, Джорджа Мелони или Виктор Орбан. 

Сред подготвяните управници преобладават хора от САЩ и Великобритания, което едва ли учудва някого. Оттам се подбират повечето кадри за бъдещото световно правителство. Останалите са за цвят, дори китайците, французите или индийците. 

Другото особено интересно е, че и от САЩ и от Великобритания, че и от другите западни страни има много представители на малцинствата (ако още е резонно да наричаме така мигрантите и техните деца). “Британците” Даут Азами и Амит Мехра са показателен пример. И това също не е случайно. В новия световен ред няма място за раси и нации. За съжаление няма как да разберем кой от какъв джендър е, но вероятно и там е шарено, тъй като и полове в бъдеще не бива да има. 

Ако на някои тези писания звучат като конспирация, просто да погледне доклада „Global reset” от 2010 г. на Световния икономически форум. Там ясно е написано: „глобализиран свят се постига най-добре чрез коалиция от мултинационални корпорации и (послушни) правителства, с помощта на ООН и избрани организации на гражданското общество (НПО). Правителствата вече не са „преобладаващо доминиращите участници на световната сцена“, така че „дойде времето за нова парадигма на заинтересованите страни на международното управление.“  

С други думи: Давос официално планира да замени демократичните форми на организация на обществата, при които властта в държавата официално идва от хората чрез избор на народни представители, със система на управление, при която група (водещи личности, завършили школата на Давос), избрана и назначена  от „заинтересовани страни“, формира глобалните решения.

Това означава откровена и директна плутократична диктатура в наднационален свят без граници. Един самопровъзгласил се „елит“ ще вземе властта и ще формира световно правителство. Световният икономически форум се представя като изключително влиятелна квазимафиотска организация, която подготвя глобално завземане на властта от недемократично назначени, но легитимни (според нея) „лидери“. 

След това фазите на глобална нестабилност могат да бъдат използвани за изпълнение на програмата "Голямото зануляване", например корона пандемията, "климатичните промени", гладът или войните в Украйна, близкия изток и Йемен.

 Изследователят Ник Бъкстън, който е проучил задълбочено намеренията на Световния икономически форум, заключава, че „все повече навлизаме в свят, в който събирания като Давос не са смешни игри за забавление на милиардери, а бъдещето на глобалното управление“. Това не е „нищо по-малко от тих глобален преврат“. 

Целите, силата и възможностите на Световния икономически форум стават особено ясни, когато видим  участниците в него. Това са около 1000 компании-членове, всяка с оборот над пет милиарда щатски долара, включително най-мощните във всяка индустрия, които отдавна  играят роля и в световната политика. 

Основният членски внос е 42 000 швейцарски франка, както и такса от 18 000 швейцарски франка за участие в годишната среща. Членовете и стратегическите партньори плащат съответно 250 000 швейцарски франка и 500 000 швейцарски франка, за да могат да играят ключова роля в инициативите на форума.

 Стратегическите партньори включват BlackRock, фондация Gates, Goldman Sachs, Google, The Coca Cola Company, Allianz, Bank of America, BP Amoco, Credit Suisse, Deutsche Bank, Deutsche Post DHL, Facebook и фармацевтичната компания Johnson & Johnson , Mastercard, Mitsubishi Corporation, Paypal, SAP, Saudi Aramco, Siemens и медийната група Thomson Reuters. 

Добре дошли в "Прекрасният нов свят"! 

Иван Спирдонов