Демокрацията е неефективна и мнозина търсят „добрия диктатор“

Според Шмит да се отлага суверенитета на безкрайни дебати унищожава обществото като парализира властта и рано или късно идва криза

Сега нашумя разговорът около Карл Шмит, немски философ. Шмит е поредния нацистки/фашистки философ, който се обсъжда в момента от нарастващата вълна националисти и консерватори. Тезите му са точно в сърцето на днешния въпрос за как демокрацията е неефективна и мнозина търсят „добрия диктатор“. Конкретно една негова любопитна антилиберална теза за политиката - според него политиката трябва да не се занимава ежедневно с морални въпроси.
При либерализма ние приемаме, че всеки въпрос е обект на безкрайни дискусии и процедури по разрешаване на конфликта, като така се разрешава всеки въпрос в обществото. Нали знаете как всеки казус го нищим, протести, подкрепа, нам си какво? Как по цял ден, през цялото време се занимаваме с кой е зъл, кой добър, кой прав, кой крив. Според Шмит да се отлага суверенитета на безкрайни дебати унищожава обществото като парализира властта и рано или късно идва криза, за която просто не си подготвен.
Не е въпросът да няма морал в политиката, а той да не заменя действията. Тоест да си нищим ако искаме ние в обществото, но политиката да си се движи.
За да има все пак идея как се прави политиката, според Шмит трябва да се следва опростен вариант „приятел-враг“. Има хора, с които просто няма да се разбереш и няма да ги убедиш, както и такива, които активно ти пречат да следваш идеите си. Тогава конфликтът с тях става политически и екзистенциален. Логиката на това може да доведе до идеята да спреш се занимаваш непрекъснато да ги убеждаваш и просто ги отписваш като „враг“. Съответно и установяваш кои са твоите съюзници или поне хората горе-долу в твоята идеологическа сфера и ги награждаваш или поне ги оставяш на мира.
Според националистите Шмит е бил прав, защото днес наистина виждаме парализирана власт от постоянните морални съображения. Според консерваторите и либералите, идеите на Шмит са просто несъвместими с днешния западен свят, основан върху идеите за „Отворени общества“, в които всяка идея се подлага на обществена дискусия.

За мен едно нещо е много иронично - въпреки, че Шмит е нацист и идеите му са пряко против либерализма, ако се замислите днес именно тези, които се наричат либерали ги практикуват. Те ясно оформят рамката „приятел-враг“ и като вземат властта действат доста по-рязко и игнорират моралните съображения на другите. Нали, другите са копейки, тоест врага, няма какво да ги убеждават. Което ужасно много наподобява идеите на Шмит 
Като цяло е любопитно и това, че започнаха да се обсъждат така широко всички тези фашистки/нацистки философи на запад и конкретно в Америка. Определено показва, че има едно ново търсене на политическа идентичност и идеология сред хората и поствоенния либерален ред почва да се клати. Чудно как ще дойде при нас един ден.

Автор: Виктор Блъсков

trud.bg