Длъжни сме да "пръцкаме" по европейски

Отделянето на биологични газове не е срамно деяние

Цивилизованите народи отдавна са се освободили от този предразсъдък

Между 8 и 12 газопускания в денонощието прави нормалният организъм, сочи ново изследване на Университетската клиника в Далас. "Това са субстанции, съставени главно от нитроген плюс метан и хидроген - обяснява д-р Мей Хопкинс. - Образуват се от бактерии като отпадъчен продукт, който трябва да бъде изхвърлен на момента. Всяко задържане е вредно, защото се превръщат в токсини", предупреждава докторката.

Българинът обаче се стиска. Ние сме от последните обитатели на планетата, които още смятат "пръцкането" за срамно деяние. Цивилизованите народи отдавна са се освободили от този предразсъдък. И пърдят на воля.

Членуваме в Европейския съюз, натискаме се и за безвизов режим със САЩ. Как ще ни приемат отвъд Океана, когато най-разкрепостени са тъкмо американците?

Още Бенджамин Франклин, бащата на тяхната демокрация, се обявява за свобода в изразяването на задните части. Той има сериозни разработки по въпроса, актуални и днес. Ето една от неговите директиви:

"Да намерим такива благотворни вещества, които да смесваме с всекидневната си храна или подправки, за да направят природното изпускане на въздух от тялото ни не само безобидно, но и приятно като парфюм."

Идеите на Франклин са събрани в патриотичния сборник "Пърди гордо". Той е водещо заглавие на тематична поредица, която проследява явлението от древността до наши дни. Осмисля го във физиологичен и социален план и внушава безапелационно газоотделяне.

"История на пръднята" от д-р Бенджамин Барт

В момента книжният пазар на САЩ предлага "Основна книга на пръднята", "Малка книга на пръднята" и "История на пръднята". Особено се търси "Кой се изряза: Културна история на пръднята".

С подобна литература под ръка американският народ пърди навсякъде. Салюти се чуват в обществения транспорт, на работното място, в киното и театъра. Никой не се смее и никой не се подиграва. Прието е при по-звучно изпълнение околните да изръкопляскат.

На ония, които още се срамуват, компанията за бельо Under-Tec предлага гащи с филтър. Продуктът е изработен от еластична материя, която херметизира таза и неутрализира миризмата на стомашно-чревните газове.

Гащите са снабдени с многослоен филтър: два от вълнен филц и два от полипропилен и стъкловлакно. В центъра на плънката е вграден още един пласт от активен карбон. Тази технология прави съоръжението непробиваемо дори за най-рисковата пръдня, известна като "Мълчалива, но смъртоносна".

Бельото има мъжка и дамска версия плюс такава за хора с наднормено тегло. Цената се движи около $25 за нормалния и $30 за екстра размера. В зависимост от употребата филтърът е годен от няколко седмици до няколко месеца. Той е заменяем, може да се пере, но компанията препоръчва нов. Два нови филтъра се продават за $12.

Пръднята присъства в творчеството на майстори на словото като Джефри Чосър, Уилям Шекспир и Джеймс Джойс. В документалната литература изпъкват имената на Адолф Хитлер и Шарл дьо Гол.

При фюрера екстраординарното пърдене се свързва с пристрастяване към фасула. Дьо Гол пък обяснява своето с гозбите от дреболии и карантия, характерни за френската кухня. Доказано е, че те генерират феноменални газове.

По тази причина най-големият пръдльо в човешката история е французин. Жозеф Пюжол (1857-1945) съумява да тренира задника си така, че да счупи границите на аналните възможности. С артистичен псевдоним Пръдльото той гастролира в парижкия Мюзик Хол и Мулен Руж.

Репертоарът му включвал гасене на свещ от разстояние, 21 топовни гърмежа и импресия на тема земетресението в Сан Франциско от 1906 г. Безспорен връх обаче било изпълнението на Марсилезата през задника.

Пръдльото става толкова популярен, че засенчва Сара Бернар. Той е най-високо платеният изпълнител по онова време. На спектаклите му ръкопляскат белгийският крал Леополд II, уелският принц Едуард и Зигмунд Фройд. След смъртта на Пюжол Сорбоната предлага да откупи тялото, за да го изследва, но семейството му отказва.

У нас Найден Геров първи отхвърля предразсъдъците около пръднята. В своя "Речник на българския език" с възрожденски ентусиазъм събира, систематизира и тълкува уникално лексикално богатство. Геров дефинира думата като "яката изпущам, изкарвам вятър из червата си". Илюстрира своите наблюдения с пословици и поговорки, ярки свидетелства за народния поетически гений:

"Като пръдне попът, народът се насира", "Пръднала Кера в Елхово, та се чуло в Габрово", "Пръдла пръстен пробива, ала на вяра го не дава", "Момата повече да е пръдлива, а по-малко сборлива", "Пръдна булката - свърши се сватбата", "Пикня без пръдня - сватба без гъдулка".

Ето още една китка от ароматни шедьоври:

"Не дири магаре на пърдеж, а на вървеж", "Кон пърди - вятър вее", "От пръдлю грош, и той лош", "Клекни и пръдни, че хората ти криви", "Рекоха му да пръдне, той се насра", "Изниза се като пръдня из гащи".

Найден Геров обаче е самотен апостол на едно добро начало. По правило пръдльовците у нас са подложени на подигравки и унижения. В "Под игото" Рачко Пръдлето е отрицателен герой, по едно време дори го набеждават за шпионин. "То беше дребно човече, българин, с тъпоумна уплашена физиономия", портретува го Иван Вазов.

Времето на Рачко Пръдлето и Рада Госпожина отдавна е отминало. Днес сме част от европейското семейство, длъжни да "пръцкаме" по европейски. Няма кой да ни образова, ако сами не го сторим. Интернет прелива от полезна информация, с няколко кликвания можеш да научиш всичко. Там има въпроси, които висят със страшна сила.

"Мъжката пръдня мирише ли по-лошо от женската?", пита любопитен в един форум. "На базата на моя опит мисля, че не", отговаря авторитет и се аргументира:

"Научни студии сочат, че женската пръдня има по-голяма концентрация на миризливи газове от мъжката, но мъжката пък е с по-голям обем. Двата фактора се балансират (еднакъв брой зловонни молекули), така че миризмата е почти еднаква."

Автор: Росен Тахов

trud.bg