Днес имах лошият късмет да отида до банка

Днес имах лошият късмет да отида до банка. И то не за кредит, ипотека, инвестиции или някаква сложна финансова операция. Картата ми беше изтекла и новата вече беше готова. Трябваше буквално да отида и да си я взема. Викам си бързо ще свърша.

Още с отиването имаше опашка от 2-ма човека извън банката. Седят и чакат. Първо помислих, че чакат някого на въздъх, ама се оказа, че вътре било пренаселено и няма места. И така седяхме около 20 минути обаче на тези им писна да чакат и изчезнаха и останах първи навън. Викам си, че ще рискувам и ще влизам, макар ще е пренаселено.

Влизам в ОББ, гледам – пред мен двама души, две гишета работят. Викам си: идеално, десет минути и приключвам. Не било голяма опашката, просто няма къде да се седне. Минаха десет минути. После двайсет. После половин час. После 40 минути. По едно време спрях да гледам часовника, защото само се ядосвах. Двамата души пред мен продължаваха да са на двете гишета. Аз вече бях минал през всички фази – първо гледаш телефона, после Facebook, после Instagram, после ТикТок, после четеш новини, въпреки че знаеш, че нищо ново няма да е станало за последните четири минути. Накрая просто седиш и гледаш хората. Времето е спряло…

И тогава започнах да наблюдавам какво всъщност се случва на гишето пред мен. На човека му дадоха някакви документи и принтерът тръгна. И печата. И печата. И продължава да печата. Сигурно му извадиха 20–30 листа. Той подписва един, после втори, после трети, после му обръщат нещо, пак подписва. По физиономията му вече личеше, че и той няма никаква идея какво точно подписва. В един момент си казах: този човек ако е дошъл да си смени картата с нова - спукана ми е работата.

И седя аз и гледам това чудо през 2026 година. Всичко било дигитално. Банката ми е в телефона. Плащам с часовника. Картата ми може даже да не съществува физически и пак да плащам с нея. Превеждам пари за секунди. Телефонът ми разпознава лицето. Обаче в банковия офис един принтер изплюва половин пакет А4, човекът подписва като за световно, а аз чакам повече от час да ми подадат една пластмасова карта през бюрото.

И докато чаках, започнах да се замислям колко уникални отношения имаме с банките. Защото банката някак винаги намира начин да те таксува. Имаш сметка – такса. Имаш карта – според продукта и пакета може да имаш такса. Правиш определени операции на каса – такса. Теглиш пари по определен начин – такса. Внасяш пари – такса. Искаш някаква допълнителна услуга – такса. И аз си викам - добре бе, няма лошо. Частна компания е, услугите струват пари. Само че като аз трябва да плащам за толкова неща, защо когато банката трябва да направи нещо за мен, моят един час е безплатен Това е единствената услуга, която явно аз предоставям на банката без такса – времето си.

И най-странното е усещането. Това са моите пари. Моята сметка. Моята карта. Аз съм клиентът. Аз плащам. Обаче като вляза в банков офис, след 50 минути чакане започвам да се чувствам все едно съм дошъл да се моля: „Извинявайте много, когато ви е удобно, ако може евентуално да ми дадете картата… Няма проблем, аз съм си освободил деня.“ А банката никога няма подобен проблем, когато трябва да вземе нещо от теб. Не съм виждал банковата система да се разсее и да забрави някоя такса. Никога не съм получил съобщение: „Уважаеми клиенте, поради голяма натовареност този месец не успяхме да ви начислим таксата. Ще опитаме отново, когато колегата се освободи.“ Там автоматизацията работи прекрасно.

Накрая мина повече от час и най-после ми дойде редът. Ставам с едно особено чувство, все едно на летището са извикали моя полет след 14 часа закъснение. Отивам, вършим каквото трябва, взимам картата и излизам. Цялото ми ходене до банката за нещо, което в главата ми беше „ще прескоча за десет минути“, се превърна в мероприятие. И докато излизах, си казах нещо много просто. Аз нямам проблем да плащам за услуга. Но ако ще ме таксувате за какво ли не, поне направете така, че да не се чувствам като наказан, когато ми се наложи да я ползвам. Защото в един момент отношенията стават малко странни – аз плащам на банката, банката държи парите ми, а накрая пак аз седя и чакам банката да благоволи да стигне до мен.

Май затова вече най-страшното съобщение от банката не е „недостатъчна наличност“.

По-страшното е:„За извършване на операцията е необходимо да посетите офис“ Като го видиш, отменяш си срещите за деня, зареждаш телефона, взимаш вода и тръгваш. Все пак не знаеш кога ще се върнеш

Борислав Борисов