Страхът от неотслабващата популярност и влияние на Тръмп в навечерието на вота през 2024 г. става все по-истеричен
Идеята за изличаване на индивидуалността и фетишизиране на общността е фундамент на левичарското мислене и идеологии
Още преди президентските избори в САЩ през 2020 г. писах нееднократно в “Труд”, че дори и да загуби изборите, Доналд Тръмп вече промени обществения и институционален пейзаж на Америка в дълбочина и тези промени не могат да бъдат заметени от една нова либерал-прогресистка администрация на Джо Байдън.
Един от важните сегменти на политическото наследство от първия мандат на Тръмп беше, че внесе промени във федералната съдебна система, която беше доминирана от съдийски активизъм. Вместо да прилагат законите в техния точен смисъл и съдържание, съдии-активисти ги дописваха с либерал-прогресистки каузи. Тръмп обаче успя да назначи близо 300 федерални съдии и трима членове на Върховния съд на САЩ, които ще правораздават през следващите десетилетия. Тази историческа промяна вече влияе върху облика и ценностните приоритети на САЩ.
С редица фундаментални решения след 2020 г. Върховният съд на САЩ потвърди моята теза. Най-новите сред тях бяха постановени преди броени дни. С едното, върховните магистрати постановиха, че всеки бизнес може да отказва услуги на хомосексуални двойки, ако така повеляват религиозните му убеждения. Конкретният случай се отнася до уеб дизайнер, който заради християнските си убеждения е отказвал да прави сайтове за гей-сватби. Но подобни казуси през последните години изобилстват - сватбени агенции, сладкарници и пр., чиито собственици-християни не желаят да обслужват гей-сватби, защото това противоречи на вярата им, бяха сурово тероризирани от властите с глоби и санкции, а от екстремистите от ЛГБТ+ малцинството - с ужасяващ тормоз, език на омразата и посегателства.
С решението си Върховният съд защити религиозните права. Второто решение е по жалби срещу Харвардския университет и Университета на Северна Каролина и отменя позитивната дискриминация във висшето образование, (affirmative action), която беше въведена през 60-те години, с цел да изравни социалния статус на чернокожите. С годините обаче се стигна до крайности, които превърнаха расата, а после и половата идентичност в централни критерии за приемането на студенти в университетите за сметка на личните качества, трудолюбие и познания.
С идеята да се гарантира разнообразието в студентските кампуси и „равенство“, на практика бяха въведени квоти за всевъзможни малцинствени групи, каквито левичарските фантазии съчиняваха денонощно - расови, джендърни, ЛГБТ-плюс-минус-корен квадратен и пр. Вече не беше важно какво знаеш и можеш, а дали цветът на кожата, въображаемата ти джендърна идентичност или пък сексуалната ти ориентация са в списъка с „потиснати малцинства“, на които се гарантира привилегирован достъп до висше образование. По принцип идеята за изличаване на индивидуалността и фетишизиране на общността е фундамент на левичарското мислене и идеологии. Личността е без значение, важна е масата, групата, колективът. Не е важно кой си, а към каква социална група, класа или малцинство принадлежиш. С инструментите на социалното инженерство, левите идеолози и активисти искат да регулират живота на обществото в името на „равенството“. Но не равенството във възможностите, а равенство в резултатите и постиженията. Все едно, вместо да осигуриш възможности за всички деца да се учат да играят футбол, пък по-упоритите, трудолюбивите и талантливите да станат футболисти, да кажеш, че в името на равенството децата, които са по-добри на футболното игрище, ще играят по-малко, за да може останалите да се чувстват равни с тях. Със споменатото решение Върховният съд на САЩ слага край на този род политики в образованието. В своето становище по делото съдия Джон Робъртс изтъква: „Много университети твърде дълго прилагаха погрешното заключение, че крайъгълен камък на идентичността на индивида не са преодолените предизвикателства, придобитите умения или научените уроци, а цветът на кожата му.“
От своя страна чернокожият върховен съдия Кларънс Томас подчертава изрично, че позитивната дискриминация в университетите е противоконституционна. Самопровъзгласилата се праведност на университетите - по думите на съдия Томас - не им дава право да дискриминират въз основа на раса, в каквото са се превърнали политиките на позитивна дискриминация.
През миналата 2022 година Върховният съд премахна две други „тухли в стена“, с която либерал-прогресизмът огражда Свободата. Първо, обезсили много от законодателните мерки за ограничаване на конституционното право на американците да притежават и носят оръжие. Второто беше свързано с „иконата“ на либерал-прогресистката юриспруденция - Roe v. Wade - решението, с което преди няколко десетилетия по пътя на съдийския активизъм Върховният съд на САЩ изобрети „конституционно право на аборт“, което било произтичало от правото на лична неприкосновеност.
Истината е, че не съществува такова право на аборт, уредено в американската конституция. А щом нещо не е уредено във федералната конституция - постановява самата тя! - то е в правомощията на отделните щати и техните власти, а не на федерацията. Но с това прословуто решение по делото Roe v. Wade от 1973 г. съдиите „дописаха“ американската конституция с това „право“ и така тази материя беше иззета от суверенитета на отделните щати. Върховният съд, след извършените от Тръмп промени в състава му, върна въпроса за абортите там, където повелява Конституцията - в компетентността на щатите. Всеки отделен щат чрез политическите предстaвители на местните граждани в щатския законодателен орган (Конгрес) може да решава дали правният режим на абортите да е напълно свободен, дали да има определени ограничения или да бъдат напълно забранени. Според спецификата на щатите, желанията на хората и преобладаващите в обществото ценности.
Досега чрез Съда либерал-прогресистите заобикаляха легитимните канали на политическото представителство и законодателната власт. Превръщаха съдиите в квази-законодателна власт, чрез която реализират политиките, дори когато са лишени от политическата власт. Тази тенденция се разгърна след свалянето на един от гигантите на Републиканската партия, Ричард Никсън, и изтласкването на традиционните консерватори, чийто лидер беше той, в миманса от средата на 70-те години на ХХ век. Тогава двете американски партии бяха превзети от „сирачетата на Троцки“ - троцкисти и членове на Социалистическата партия на САЩ, които формираха идейните ядра на симбиозата от неоконсерватори и неолиберали, превзели върхушките на Демократическата и Републиканската партия след Рейгън. Паралелно с този процес протече и овладяването на академичния и културен дискурс. Същият подход приложиха и към съдебната власт, което им гарантираше контрол върху политики, ценности, свободи - върху начинът на живот. Установиха идеологически монопол, който анихилира с омраза, цензура, репресии и остракизъм всеки друг демократичен възглед. Тръмп и неговото политическо наследство обаче нанасят сериозни удари на това статукво. Затова страхът на либерал-прогресистите от неотслабващата му популярност и влияние в навечерието на вота през 2024 г. става все по-истеричен.
Автор: Д-р Борислав Цеков, Център за нова Европа
trud.bg
