Знайни и незнайни общественици и политици се закичиха с нейния лик
Успехите в шахмата на Нургюл Салимова за пореден път извадиха на показ комплексите на редица хора, които не се посвениха да политизират нейните победи, опитвайки се да прокарат пропагандата си. Знайни и незнайни общественици и политици се закичиха с нейния лик, правейки коментари, в които уж я поздравяваха за успехите ѝ, но всъщност акцентът беше върху събития, които по никакъв начин не са свързани със спорта. Нещо повече, в социалните мрежи заваляха статуси (но не само цяла неделя), чиято цел беше да пропагандират личните си (и на партиите, които подкрепят) виждания.
Разбира се, както често се случва, когато искаш да блеснеш, най-често се осираш (без извинение), демонстрирайки ниската си култура и посредствени знания. Първо един учител, известен в публичното пространство най-вече с доносите си, които заслужено бяха кръстени на него – джасимки, и за когото се говори, че е бил изгонен от НГДЕК, се изцепи, че тя е „турско момиче”, без въобще да е проверил поне, защото явно не знае, макар да се води учител по история, че тя е от с. Крепча, което първоначално е било град Крепец, но след превземането от османците част от оцелялото население е създало най-ранното и изцяло българско село, което също е ислямизирано през 17 в. Същият илитерат не е и чувал, че именно там съществува и една от най-ранните скални обители на територията на страната ни, основана още през 9 век и съхраняваща най-старите надписи на кирилица в света – Крепченския скален манастир.
Та, въпросното „турско момиче” си е българска мохамеданка, сиреч част от нашата нация, българка, родителите и са родени в България, бабите и дядовците й са родени също тук, но това не попречи на някои от неолибералните медийни стожери веднага да претворят статуса му в статия, разпространявайки глупостите му далеч отвъд фейсбук пространството.
Самата Нургюл явно се идентифицирала като българка, при положение, че живее и се състезава за България. Вероизповеданието ѝ не означава, че тя е туркиня.
Последва изказването на настоящ министър, който ни обясни, че Нургюл хем е българка, хем е... туркиня, а пък всички българи, преди 35 години, сме „прогонили и унижили стотици хиляди турци от нашите земи”.
Ако попитате какво общо имат успехът на Салимова със събития, случили се преди десетилетия, вероятно и самият автор на тези излияния няма да може да ви отговори, но това не му пречи да използва името на шахматистката, за да опита да насади колективна вина на всички българи.
По-важният въпрос е защо дори при безспорно радостни събития, които би трябвало да ни сплотяват като нация, винаги се появява някой, най-често представител на сектата на умно-красивите, който освен че политизира успехите на хора, за които довчера даже не е знаел, че съществуват, опитва да прокара разделителни линии в и без това крайно фрагментираното българско общество. За какво се касае – за елементарна простотия, демонстрираща нивото на автора, или за съзнателни действия, насаждащи конфронтация между българите?
И пак опираме до основния въпрос – защо се политизира победата ѝ точно от част от тези, които в момента са в управлението, а както стана ясно, не са отделили и 1 лева, за да може тя да замине там с треньора си, с лекар, със секундант, с щаб? Именно сеещите разделение и кичещите се с победите на Нургюл, са част от управляващата коалиция, единият даже е министър.
В очакване сме тези същите несретници да се наредят на опашка за снимка с нея, след завръщането ѝ от Баку, като после гордо пльоснат фотографиите си в социалните мрежи, изливайки нова вълна помия върху политическите си опоненти.
Всъщност по този начин те омаловажават успехите на българката, нещо повече – принизяват ги до най-обикновено калташко ниво, каквото е това на пияниците, седнали в местната кръчма да бистрят политика.
И вместо сеещият раздори министър да попита колегата си, оглавяващ спортното ведомство защо е оставил Салимова сама на състезание от такъв ранг, той поставя нова разделителна линия, като дори се опитва да отдели Нургюл от всички ни, поставяйки я в ролята на жертва, докато ние, българите, сме насилници.
Вменяването на историческа вина и насаждането на комплекси за действия на един отдавна осъден режим, по чието време повече от нас са били непълнолетни, съответно няма как да имаме каквато и да е вина или дори спомени за него, не е елементарен популизъм, а опасна пропаганда. Изтъкването на вероятната етническа принадлежност на момичето (вероятната, защото самата тя никъде не я е заявила), е опит за сеене на омраза сред българите. Най-малкият проблем е, че и този въпросен министър, както и бившият учител в НГДЕК, демонстрират въпиеща посредственост, защото турските имена не означават такъв произход. Но самата необходимост да се обясняват толкова елементарни неща на ниво 1 клас, говорят за посредствеността на т.нар. общественици, често сами окичили се с това определение, а още повече за управляващите ни.
trud.bg
