Дрегер в парламента, една патриотична идея

Димитър Главчев първи донесе контролен уред за алкохол в Народното събрание.

Алкохолните пари дълбоко са попили в българския парламент. Аромати на скъпи вина и ракии, на марково уиски и отлежал коняк омайват пленарната зала. Някои депутати пият от радост, че са изпълнили поръченията на избирателите. Други от мъка, че още не са го сторили. Трети хващат чашата от сутринта и вдигат наздравица за успешен парламентарен ден.

И ето, че се появи една патриотична идея. Да се постави дрегер, народните избраници да го духат и трезво да коват съдбините на отечеството.

Проф. Любомир Стойков твърдо застана зад тази кауза: „Смятам, че е резонно да има подобна мярка, защото един обикновен шофьор може да бъде проверяван за алкохол, за наркотици, той е опасен, но нима един депутат не е в някои случаи още по-опасен? Тъй като той създава закони, управлява страната и т. н.“

Петко Славейков първи води Бакхус в святата ковачница на закони. През 1880 г. е председател на Второто народно събрание. До обед пише в къщи с половница вино и чиния горнооряховска пастърма. „Пише, пише - хапне и сръбне; пак пише и пак сръбне. Вървят мислите му като по масло“, разкрива творческия процес на поета съвременникът Добри Ганчев.

След обед Славейков отива в парламента и сяда на високото кресло. „Председателят всеки път весел или с натежала глава. Не слуша кой какво говори, нито помни кому дал думата. Често и заспива“, свидетелства Ганчев. Един ден нервите на опозиционера Тома Кърджиев не издържат. Скача и предлага заседанията да са сутрин, та председателят да е буден.

„Каравелистите, жестоко оскърбени, вдигат се от местата си, политат към Кърджиева. Едвам избягва боя“, описва драмата бай Добри.

Всяка политическа партия има своите фамозни пиячи. Сред стамболовистите се откроява фигурата на Георги Живков. Председател на две обикновени и едно велико Народно събрание. Бил е регент и министър на просветата. Пак Добри Ганчев разказва: „Георги Живков няколко години преди излизането си от министерството беше станал формен алкохолик. Подир обед идеше в министерството почти готов. Очи отъпели, кървясали, език с преплетена реч, краката тежки, едва се влачат.“

Земеделците се славят със Стоян Омарчевски. И той като Георги Живков е бил просветен министър, многократно е избиран за народен представител. Христо Смирненски го нарича Стоян Бразилски Въздържателний. Заради екзотичната му командировка в Бразилия и усилията да спре алкохола.

Комунистите се гордеят с Георги Димитров. На 4 декември 1947 г. той е в Шестото велико народно събрание, което подписва Димитровската конституция. Героят от Лайпциг е на половинка водка - опиянен от щастие, че основният закон носи неговото име.

„Георги Михайлов Димитров“, провиква се секретарят. Стенографите хроникират: „Всички министри, членовете на бюрото и всички народни представители стават прави. Продължително бурно ръкопляскат. Многократни възгласи „Ура!“

Димитров се надига, олюлява се и се просва по очи пред масата с депутатския списък. Колеги от първите банки хукват да го спасяват. Един го вдига, друг му бърше с кърпичка морното чело, трети подава писалка да положи историческия подпис.
В името на святата истина трябва да признаем, че Народното събрание е обитавано и от трезвеници. Тодор Живков например мрази алкохола от най-крехка възраст. Като ученик в Ботевградската гимназия е активист в тамошното Въздържателно дружество. Вместо със „Здравей!“, неговите членове се поздравявали с „Трезвей!“

След Девети септември 1944 г. Живков влиза в Народното събрание. Първата му работа е широко да отвори прозорците, за да проветри пленарната зала от алкохолните пари. Тази атмосфера на трезвеност продължи четири десетилетия. Никой не близваше, защото ако го стори, трябваше да си прави самокритика пред Първия.

Десети ноември 1989 г. върна нормалната ситуация. С мисъл за българската държавност и световния мир, депутати от Седмото велико народно събрание се организираха в питейна парламентарна група. Събираха се в умивалнята на подземния етаж. Вдигаха наздравицата: „Няма БСП, няма СДС! Да живей червено-синята водка!“

Челник беше вече приснопаметният Драгомир Драганов. Понеже рядко шофираше трезвен, през 2014 г. го осъдиха на пет месеца условно с тригодишен изпитателен срок. Взеха му книжката за 14 месеца и го глобиха 100 лева.

Народните избраници шофират в особено състояние, защото са опиянени от народната любов. През 2003 г. депутатът от НДСВ Алеко Кюркчиев отиде на сбор в Горна Малина. Вечерта го спряха за проверка. На площада в град Елин Пелин Кюркчиев вдигна скандал. „Беше страшна врява и олелия - разказа очевидка. - Не се разбираше много какво си викат, но този, за който по-късно разбрахме, че е депутат, беше видимо пиян.“

През 2007 г. депутатът от Атака Борислав Ноев посети Варненския избирателен район. След серия от вълнуващи срещи катастрофира на магистрала „Хемус“. Движел се с несъобразена скорост, загубил контрол над автомобила и се ударил в мантинелата.

Проверката показа 1,96 промила алкохол. В багажника беше открито ято заклани пилета. Дар от населението, чийто интереси Ноев защитаваше в Народното събрание.

През 2010 г. бившият депутат от ДПС Мохамед Реджеб реши да заобиколи електоралния комшулук. Вдигнаха му палката на Ботевградско шосе с 1,44 промила. Той размаха пропуск за Народното събрание и попита полицаите знаят ли какво е парламент. После им предложи баклава. Реджеб декларира, че се връща от сватба, където е пил българското питие „Боза“ и австрийското „Ред Бул“. За капак стана ясно, че от четири години кара без книжка.

На 17 юни 2014 г. в главата на Димитър Главчев, сегашният служебен премиер, блесна гениалната идея. Той донесе в парламента дрегер, за да тества издиханията на Христо Монов от БСП. Според Главчев словото на Монов е ферментирало.
Изниза се едно десетилетие и днес патриотичната идея възкръсна. Крайно наложително е да се постави дрегер на пропуска на Народното събрание. Депутатите ще го духат и трезво ще коват съдбините на милото ни отечество.

Автор: Росен Тахов

trud.bg