Двеста четиредесет и девет. На утрешния ден, точно преди 249 години започва Американската война за независимост

Двеста четиредесет и девет. На утрешния ден, точно преди 249 години започва Американската война за независимост. Холандци, шведи, французи, поляци, ирландци, германци, хиляди хора, дошли откъде ли не, или пък техните родители, които са дошли откъде ли не, започват битката, която шест години по-късно ще роди най-великата демокрация в световната история. 

Започва война, която ще създаде нация. Новосформираната Континентална армия е сбирщина от мечтатели без никакъв военен опит, борци за свобода без пушки, иделисти без муниции и геният на Джордж Вашингтон. Тези смелчаци от Тринадесетте колонии и република Върмонт се изправят срещу професионалната, превъзхождаща ги и отлично въоръжена британска армия. 

Бойците на Континенталната армия нямат провизии, нямат и сили. Търпят поредица от поражения. Година и малко след началото на войната, въпреки мрачните изгледи, на 2-ри юли 1776-та Томас Джеферсън написва един фундаментален текст, който вдъхновява не само съвременниците на онези събития, но и идните поколения, превръщайки се в мерило за демократично мислене. Този текст е Декларацията за независимост на САЩ. На 4-ти юли 1776-та Декларацията е гласувана в Континенталния конгрес и получава неговото одобрение. На 6-ти юли 1776-та Джордж Вашингтон я прочита пред своите войници. Той не може да им даде пушки, но може да им даде думи. 

"И в подкрепа на настоящата Декларация, като се уповаваме твърдо в подкрепата на божественото провидение, ние взаимно се заклеваме в нашия живот, в нашата съдба и свещената си чест". Това са финалните думи на Декларацията. 

Месец и нещо след обявяването на независимостта, когато Бенджамин Франклин изтощен пристига във Франция, за да търси подкрепа, всичко изглежда обречено. Войниците на Вашингтон са загубили битката при Лонг Айлънд и Ню Йорк, заедно със стратегическото си пристанище, е в ръцете на британците. Историците казват, че към онзи момент едва 3 хиляди са били боеспособните хора от Континенталната армия. Нищо. Това е нищо. 

Не знам дали САЩ изобщо биха били възможни без парите на Франция, без войниците на Франция, без хората на Франция и без оръжията на Франция. Както и дали биха били възможни без подкрепата на Испанската империя и Холандската република. 

Джордж Вашингтон, един поляк и един французин. Полковник Тадеуш Косцюшко е на 30, когато изгражда укрепленията на Уест Пойнт — ключов момент във войната. А маркиз Жилбер дьо Лафайет е едва на 20, когато заема поста началник на Северната армия. Тези двама мъже припознават идеята за САЩ, припознават това, което Джеферсън написва: "…правото на живот, на свобода и на стремеж към щастие". 

Косцющко остава близък приятел с Джеферсън, докато Лафайет е по-близък с Вашингтон. Новата държава САЩ, призната с договора от Версай, подписан на 3-ти септември 1783-та, издига Косцюшко в бригаден генерал и възнаграждава героизма му. Той използва голяма част от тези средства за борбата срещу робството. 

А Лафайет е сигурно най-обичаният неамериканец от американците. 

Истински обичам и се вълнувам от тази част на американската история, тя е толкова вдъхновяваща. 

Времената ни сега отново са сложни. И силно се надявам да родят герои и да родят примери. Защото всяка една държава се нуждае от това: от герои и от примери. 

Ако иска да твори бъдеще, разбира се.

Мартин Димитров