ДЯДО ЙОЦО ГЛЕДА И СМЪРТТА НА СИЯНА

Когато в училище учехме разказа на Иван Вазов „Дядо Йоцо гледа“, ми ставаше много мъчно за тоя старец. Хем да дочака България да се освободи и хем да не може да я види. Освободена и сдобила се с влак, който минава през дефилето. 
Век и половина по-късно разказът на Иван Вазов се обърна наопаки. Нашата България – свободна във всякакво отношение и устремена към сърцето на Европа, избива децата си и ни кара да ослепяваме от мъка и от сълзи. 
Такова красиво дете като Сияна рядко се вижда. И като си помисли човек, че тая мила душица повече няма да рисува, да тича и са се смее, да живее, ослепяването му е сигурно. И прогледналият Дядо Йоцо да се върне, и той няма да види нищо друго, освен това красиво ангелче, което пътува към небето. 
Как са се разщъкали само пустите му служители на агенции и министерства! Как слагат и махат знаци, как хвърлят с едни лопати пясък от камиони, как се вият и оправдават, как прокурорстват и полицействат и как се изхлузват по допирателната. 

Гледам бащата на Сияна и мисля за него като за изгаряща свещ. Като за изгаряща свещ, която трябва да възпламени фитила, а фитилът трябва да взриви барута, а барутът да взриви безвремието и преялата до повръщане политическа ламя. 
Предчувствах, а съм сигурен, че и мнозина други са предчувствали и са усещали, че колкото повече се правим на ударени, че колкото повече замитаме под чергата кражби, престъпления, окраден асфалт, убийства, колкото повече се превръщаме в обрасъл с буренаци кър, толкова повече взривът ще бъде близко. 
Управляват ни пълни боклуци – карай да върви!
Никой не вярва на полиция, на съд и прокуратура – карай да върви!
Изнасилват бабички и старци – карай да върви! 
Убит българин в Газа – правете се на ударени, наведете се и карай да върви!
Цените растат и ще ни откъснат главите – правете се на ударени!
В България не останаха българи – карай да върви!
В Румъния било еди как си – правете се на ударени!
В Сърбия и в Турция ставали някакви работи – затваряйте си очите…
И всичко това се трупа, трупа, трупа и защото е боклук – кървав боклук, накрая лумва. Огънят лумва и ще ни изпепели. 

Мисля, че е било в щата Пенсилвания, в който един миньорски град горял тайно под земята около петдесет години и накрая подземният огън погълнал самия град. Миньорите, като копали въглища, направили шахти навсякъде и градът останал над шахтите. Запалила се една от шахтите, надошли пожарникари всякакви и угасили огъня. Угасили го, ама на ужким. И огънят горял и горял под града, под дворовете и къщите на хората, горял под живота им, докато един ден земята взела да пропада и да пуши. 
Кмет, който краде, копае тунели под селото и под България. 
Този, който прави пътища и краде от асфалта, копае дупки под пътищата и под България.
Този, който ни управлява и е глупак, копае дупки под държавата. 
Този, който учи децата ни и не ги обича, копае дупки под държавата.

Този, който лекува хората и гледа на тях като на портмонета, копае дупки под държавата. 
Страшно много дупки вече има под тази земя „като една човешка длан“ и е нужна само една клечка кибрит.
Един ангел като Сияна и един баща като нейния, на когото вече му е все едно на кое небе е. 
Бащата на Сияна показа по телевизията една нейна рисунка на дете с голяма разкривена уста – рисунка на уплашено и ужасено дете. Когато ангелите рисуват такива рисунки, значи времената са на свършек и работата е много зле. 
А дали Дядо Йоцо стои още на скалата, свалил калпак, или реве със слепите си очи на края на някое погребение, е въпрос за други писания и друго време. 

Николай Милчев