Един цял свят днес се е накървил. Крещи нещо, кара се. Ще се убие

Един цял свят днес се е накървил.

Крещи нещо, кара се. Ще се убие.

Нищо особено няма в това накървяване, ако си чел малко повече. Такъв е живота от край време – мине не мине време на радост и спокойствие и това на света вземе та не му не му е вече достатъчно и почне да се накървява.

Нищо особено.

От както свят светува си е.

Сега този свят е уж друг. Сглобен. Заедно е някак. Уж.

Има си си социални мрежи.

Плосък свят, дето се казва. По Фрийдман. Плосък, защото лесно можеш да минеш по него. По целия него. За минути. На един клик е.

Google.

Свързан е. През гениална мрежа.

Само дето никак не е свързан.

Разделен е.

И винаги ще бъде.

Няма социална мрежа, няма режим или демокрация , няма политическо решение , нито свобода на словото или диктатура, която да може чрез законите си да спре един цял свят . Свят, в който от памти века има глупци, има лъжци, има хора -стада, готови да ги поведат накъдето рекат водачите, има изроди, на които не им мига окото, има хора обидени, дето само чакат реванш, има хора жадуващи власт , има

тия, дето мислят , че е редно да им се даде, а не им се е дало никога и само чакат видов ден, има хора на една ръка от убийство, но има и хора светли, хора търпеливи и мислещи, дето искат да го разберат тоя накърнен свят , да го излекуват, да го нарисуват и до последно да не го напсуват и никога да не се откажат от него, чародейци, дето да се борят за него, има поети, има майки и бащи, на които до последния си дъх искаш да им целуваш ръката, има майки и бащи, които искаш да забравиш, че са те се родили изобщо, има все още свестни хора, има и хора, дето те е срам, че са хора….

Такъв е света. От както светува.

Кой ще измисли красив, общ, цивилизован закон, дето да спре човешката природа ?

Добрата и лошата.

Тя си ни е дадена от самото начало.

Съдба ни е.

И мен ме боли.

И това е нормално.

Защото ние пък, за пръв път от другите преди нас сме живи , на тоя свят сме.

Сега го откриваме , сега го обичаме, сега сме разочаровани от него .

И сега имаме право на своите песни.

И на своите войни.

Като ония преди нас.

Които са пели своите песни И

са водели своите войни.

И всичко е откакто свят светува.

А ние тепърва си сваляме обувките на прага и не знаем какво да правим на входа, поканени за пръв път чрез живота си на гости на тоя вечен небесен карнавал.

( така да обичам човека !

че повече няма колко ! Няма повече колко. )

Теодора Духовникова