Един ден годишно се сещаме за минната индустрия, но в останалите я забравяме
Вчера беше поредният Ден на миньора. Както винаги на този ден, медиите избухнаха с множество материали за значението и развитието на минната индустрия, стандартните числа за приноса към икономиката и бюджета, работните места, високите заплати, иновациите, развитието на регионите и т.н. Силните компании в сектора се хвалят с постиженията си във всеки аспект на бизнеса. Политиците на власт се надпреварват да обещават по-добри условия за развитие на индустрията. Изобщо всичко е цветя и рози.
Да, ама днес отново е делник. Геолози и миньори се забиват в земята и изчезват от медийното внимание. Получаваме благата от работата им - от тока, през горивата и строителните материали до практически всички модерни джаджи, които определят ежедневието ни - но изобщо не се сещаме откъде идват те. А ако погледнем развитието на минната индустрия отвисоко, положението съвсем не изглежда много оптимистично. Ето някои неоспорими факти:
1. Мини Марица-изток ЕАД - единственото държавно и най-голямо предприятие в сектора - е в предсмъртна агония без абсолютно никакви реалистични изгледи за спасение и бъдеще.
2. ДПМ Металс - единственият международен инвеститор в рудодобива, изключително бързо и успешно развиваща се компания - закрива рудника си край Крумовград и пренася част от техниката в новия си обект в Сърбия. Ада тепе беше единственият новооткрит рудник в България след 1989 г. за съажление надеждите за удължаване на живота му не се оправдаха. Слава Богу, новините от Челопеч са много по-добри. Там ще се добива още десетилетия наред.
3. Двата медни гиганта - Елаците-мед и Асарел-Медет - дълбаят огромните си котловани, от които печелят отлично и захранват успеха на медната ни металургия. За съжаление инвестират във всичко друго, но не и разработване на значими нови находища. Дано скоро видим старт на добива в мината край Брезник, че вече май мина десетилетие от одобрението на Доклада за ОВОС.
4. България разполага с доста разнообразни находища на много други критични суровини, но те си остават само потенциал. Няма реален проект за добив, който да напредва. И да има такъв, съпротивата срещу него от всякакви страни е гарантирано мащабна и успешна.
5. Въпреки световния глад за уран, старите ни уранови находища си остават запечатани. Никой политик не смее дори да повдигне въпроса за разработването им.
6. Въпреки перманентната криза с природния газ в ЕС - който през последните няколко години се явява най-голямата пречка пред развитието на тежката индустрия на целия съюз - и наличието както на конвенционални, така и на шистови находища у нас, добивът му остава практически невъзможен. Черно море дава на Турция и Румъния, но не и на България.
7. Появи ли се някъде някой с план за проучвателни сондажи за каквото и да е, бива посрещнат с камъни и дърве. А това в този бизнес е рецепта за дългосрочен провал - не просто на компаниите, а на цялата държава.
И все пак да се върнем на статиите. Медияпул например имат страхотен обзор, от който може да се научи много: https://www.mediapool.bg/mines-critical-raw-materials.html
Силно препоръчвам два материала.
Първият прави преглед на положението с критичните суровини и обещанията на държавата да подкрепи дибива им: https://www.mediapool.bg/telur-antimon-i-oshte-redki…
Вторият показва какво всъщност значи появата на една мина в изоставащ регион без особени алтернативи за развитие - с примера на Ада тепе край Крумовград: https://www.mediapool.bg/kogato-edna-mina-promenya-poveche…
Ако не ви се чете, един кратък цитат казва всичко:
"С помощта на ДПМ успяхме да съхраним родното си място."
