ЕС е в пуканини, излъчва безнадеждност

Западната, вече и нашата култура, загубиха връзка с миналото и нямат връзка с бъдещето

Отслабеният интерес към миналото при живеещите „тук и сега“ води до културна безпаметност

Извращенските вълни, залели сцената на „Евровизия“, предизвикаха силно противоречив отзвук в Европа и у нас. В „Труд news“ се появиха няколко здраво аргументирани критични дописки за позорния провал на този песенен конкурс. Във „Фрийк шоуто Евровизия – еманация на днешна Европа“ точно се отбеляза, че „Европа се самозатрива, като именно нейните лидери правят несравнима услуга на всеки неин враг, легитимирайки тезите му чрез издигането в култ извратеното, пошлото, аморалното.“

Другаде се появиха текстове със страстно застъпничество на този парад на аномалиите и извращенията, на нездрава възхита от песнички с названия „Наркотици“,„Върколак“, „Празен“, „Замаян“. Чак се внушава, че имало някакъв „хейтърски взрив“ и заради него догодина пак небинарен, двуполов или друг просто щурак щял да спечели.

Демонизирането на подобни спектакли говорело за общество, което лесно се манипулирало. Вярно е друго - чрез такива зрелища се манипулират обществата в тяхна вреда. Като се прокарват със социално-психологически техники крайно опасни джендър и други вредни идеологии, политическа, мулти-култи и ЛГБТИ пропаганда. Като се филтрират отделните прояви и раздават тенденциозно нагласени награди, и същевременно се налага свирепа цензура. Затова, а не заради „хейтърски взрив“, е сигурно, че догодина пак ще „победи“ някое безобразие.

Името им е легион на Соросовите пропагандисти. Много работа имат грантаджиите и непеошниците. Целта не е само натрапчиво да се демонстрират пошлостта и нездравото. Задачата вече е изродщината да се постави на трон, перверзията да се издигне в култ, да се превърне в нова религия. Затова ЕС е в пуканини, излъчва безнадеждност.

А бяха години, когато на музикалния конкурс „Евровизия“ първите места заемаха шведският квартет АББА, британецътКлиф Ричард, канадката Селин Дион, италианецът Тото Котуньо. Те станаха суперзвезди, а песните им от конкурса се слушаха дълго, запомниха се и запяха по света.

Защото пяха с намерението песните им да останат и дълго да звучат! За да имат чрез тях и изпълнители местенце в историята на музиката. Стъпили на раменете на предишните сладко-гласни. И други имаше от този вид. Сред днешните това усещане за историчност все по-рядко се среща, а сред подбраните за последните „Евровизии“ почти ги няма.

Те живеят по модела „Тук и сега, само за себе си“. Нямат чувство за последователност и принадлежност към поколенческа брънка, от която ще се разтеглят в бъдещето следващи. Възприемат времето като поредица от изолирани точки. Несвързани с резултати от миналото, действия в настоящето и надежди за бъдещето. Второ поколение изобилства с такива индивиди.

През 1975 г. психиатърът Питър Джовачини отбелязва: „Лекарите все по-често се сблъскваме с пациенти, които не отговарят на досегашните диагностични категории. Оплакванията им са неясни, мъгляви, зле описани.“ През 80-те тези случаи стават обичайно явление, традиционните неврози се изместват от личностните разстройства.

Липсващият или поне отслабен интерес към миналото при ориентираните да живеят „тук и сега“ води до своеобразна културна амнезия, безпаметност. В чекмедженцето с топли спомени, което повечето хора си поддържат за сиви и тъжни дни, те нямат почти нищо. Без такъв ресурс са обречени да страдат, да повтарят едни и същи грешки поради неспособност да се учат.

Уплашените от бъдещето родители слабо се интересуват от нуждите на потомците си. Емоционално отстранени и отчуждени, същевременно глезещи единственото си чедо, най-вероятно те ще го засилят към джунглата на междуличностните отношения.

Май точно в това се превърнаха те след като с „цивилизоването“ на човечеството се заеха социалните мрежи и сайтовете за запознанства. Общественият живот се варваризира, изпълни се със сблъсъци. В резултат междуличностните отношения заприличаха на сражения вместо да носят развлечение и утеха. При конфликтите стана неясно кой е насилник, а кой жертва.
Обществото боледува, оттам и хората. Личността - това е социализираният индивид. Западната, вече и нашата култура, загубиха връзка с миналото и няма връзка с бъдещето. С информационната революция и появата на компютри и мобилни телефони на човека му се налага да се усамотява за твърде много време за учене, работа или други задачи.

С което губи възможности за взаимодействие с други хора. Писането на туитове, блогове, съобщения и писма не заменя прекия сетивен контакт. Увеличаването на разводите, географската мобилност, държането на децата в детски заведения увреждат чувството за постоянство в обществото.

Личните, интимните, продължителните отношения стават сложни, често невъзможни за поддържане. Оттам отчуждението и опустошеността, чувството за самота и ниска самооценка, за тревожност и потиснатост.
Без външен източник на стабилност и здрава самооценка се появяват мисленето в черно-бели категории, резките смени на настроението, импулсивността, непълноценното усещане за идентичност. Стават обясними пристъпите на безпричинно озлобление и саморазрушителните изблици.

Не е изпълнен с радости и задоволство животът на т. нар. различни, колкото и да са облагодетелствани от позитивната дискриминация. Не ги радват дори неприятностите и страданията на реално дискриминираното мнозинство. Затова сред различните е много висок процентът на душевните разстройства и самоубийствата. Обезумелите в неолиберален унес групи не се досещат, че поведението им неизбежно води до противодействие, след време някои от неизбежните му крайни форми просто ще ги изтребят. В началото в обществата рязко нахлува всепозволеността, после бурно растат забраните и санкциите, накрая идват диктатурите и възмездието. От древни времена е известно. Ето в Послание на апостол Павел към Римляните: 

„Затова, според страстите на сърцата им, Бог ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, те които предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца. Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние за своето нечестие.“

Нивото на тестостерона е намаляло в САЩ и особено сред белите мъже. Шансовете на децата от средната класа да се справят по-добре от родителите си са намалели с 90 до 95 процента. Бялото мнозинство е превърнато в малцинство в собствената си родина, а белите хетеросексуални мъже са превърнати в граждани трета категория. Прогресистите доведохаСАЩ до война между половете, война между расите и война между класите. Здравото американско мнозинство отказва да приеме, че тяхната велика страна е превърната в отходна яма на мултикултурализма.

Но засега не успява да се противопостави. Това неизбежно предстои, затова е рязкото забързване на троцкистките глобалисти и световното задкулисие с всички крайни средства да направят процесите необратими, да ги наложат докрай в Европа. До лудост са се забързали, защото до смърт са уплашени.

Автор: Д-р Илия Илиев

trud.bg