Големият поет Ивайло Вълчев спомена себе си и другите от партията на Слави Трифонов като наивници.
Политиката се оказа хлъзгаво място. Дори за умни момчета като тях.
Може би просто, защото това не е политика.
Бербатов загуби от Боби Михайлов на извънредния конгрес по футбол. Той, Мартин Петров и Стилиян - тримата се оказаха наивници, въпреки изключителната подкрепа на желаещите промяна във футбола.
“Три синджира Боби” написа Валдес Радев над свой колаж.
Специализирахме се в утешението, кривата усмивка и скеписа.
Наивниците си мислеха, че пандемията си отива. Не, остава и се развива като никъде другаде.
Социологическите изследвания показват преднина на ГЕРБ на изборите след месец. И това след като почти цяла година наивниците приемаха, че с ГЕРБ е свършено.
Наивниците, цял един народ седят и чакат някой по-умен от тях да замести статуквото. Но няма кой. Няма ли кой?
Медиите на Прокопиев бучаха дълго как Пеевски си отива завинаги, как е унищожен от Магнитски. Отслабнал, но същият Пеевски се кандидатира за депутат. Нещо повече - Карадайъ се кандидатира за президент, което е небивала досега радикализация.
Промяната се спъва като дете. А българите искат промяна. Питайте ги. Питайте се. И много хора се тюхкат и питат къде е причината всяка една промяна у нас да се спъва. Причината е проста - причината е в рупорите, в медиите: всяка една информация е усукана, пречупена, осакатена през полюсите на влияние в политиката.
Злото заседна на гърлото на истината и оттам излиза само гъргорене. Журналисти без работа се опитват да спрат този процес в мрежите, в частни студия, в подкастове и патетични постове. Още една група наивници. Но не става така.
Статуквото е обединено от десетилетия кражби, зависимо и самоподдържащо се. Това, което сплотява статуквото, разединява малкото нагърбили се с промяната. Да, това са парите. Истината е на наша страна. Парите обаче гледат настрани.
Дори социалните мрежи притискат всеки, който се опитва да приказва свободно. Няма единен център на промяната, който да координира усилията у нас да се говори това, което се случва. И да се възбужда простичка, нарчете я наивна реакция на непримиримост към всичко нагласено.
Вместо това, всеки който споделя видимото, чува само грак и шум от тълпа несретници, на които се плаща да бучат и объркват. Това е парадоксът на наивниците - с парите, откраднати от нас, се работи срещу нас.
Все повече Дон Кихоти като Бербатов ще се отказват от ролята си. Защото никой не иска да е наивен, дори глупакът. Трупа се напрежение, което не избива през политиката.
Политическата класа е не-репрезентативна. Тя вече не представлява никой от нас. Сякаш хората и светът днес нямат цел, нямат понятиен апарат, за да се чуват и разбират, сякаш бъдещето е непроменимо. Или е спряло. Но не е така.
Иде весело време. Ще видите.
Мартин Карбовски
https://www.lentata.com/
