Живеем във века на информацията и това дава много предимства. Днес ние имаме достъп до литература, която в миналото бе ограничена, ползваха я малък брой подбрани индивиди. Те следваха покорно отъпкания път, следваха покорно директивите на вастимащите и предаваха уверено на ученици и студенти приетото безкритично виждане за произхода ни. Така заблудите отровиха съзнанието на няколко поколения българи.
Ето защо все още има сънародници, които вярват на лъжата, че Аспаруховите българи са от тюркски, или ирански произход и нямат нищо общо с древното балканско население - траките.
И макар понастоящем благодарение на свободната информация да имаме възможност да проверим как стоят нещата и да изобличим манипулаторите, истината си пробива път, но не достатъчно бързо. Някои приятели с дълбоко огорчение споделят, че дори и интелигентни хора защитават установените в миналото исторически догми.
Всъщност тук няма нищо за чудене. Този феномен е лесен за обяснение, за целта са подходящи няколко изказвания на западни интелектуалци.
Ще започнем разбира се с остроумния Марк Твен. Преди доста време той споделя, че: “По-лесно е да излъжеш хората, отколкото да им обясниш, че са били излъгани”. Това е така разбира се. Ще напомня, че когато заблудите бяха налагани, повечето от нас нямаха достъп до нужната специализирана литература. От тези пък, които я ползваха, едни защитаваха с фанатизъм наложените виждания, а други нямаха смелост да тръгнат против течението, по този начин рискувайки да загубят кариера, доходи и положение в обществото.
Трябва да обърнем внимание на още един важен аспект от феномена, който разглеждаме. Веднъж измамени, много от нас не просто приемат официалните виждания, но и отказват за ги оспорят и разобличат. Това също е нещо нормално. На интересното явление обръща внимание Карл Сейгън казвайки следното:
„Един от най-тъжните уроци на историята е, че ако сме били заблуждавани достатъчно дълго, ние сме склонни да отхвърлим всяко доказателство за измамата. Вече не искаме да търсим истината. Измамата ни е завладяла напълно: твърде болезнено е да признаем - дори пред себе си, че сме били толкова лековерни....."
Всъщност причина за срам няма. Реално трябва да се срамуват тези, които в миналото са поддържали живота на лъжите и са принуждавали ученици и студенти да вярват във вредни за Родината лъжи. Проблемът е, че когато някой е нагазил твърде дълбоко в блатото на лъжите, той вече няма как да излезе, без да си проличи какви ги е вършил. Ето за това определени хора от “научните среди” нападат остро всеки, който прави опит да разобличи налаганите в миналото заблуди.
Това, че в научните среди се създават заблуди и тези заблуди властват над обществото е известно на Джон Кенеди. В беседа с американски студенти той споделя: “Често, най-големият враг на истината не е лъжата – умишлена, подла и нечестна, а митът: упорит, убедителен и нереалистичен. Твърде често ние се придържаме към клишетата създадени от нашите предшественици. Ние подлагаме всички факти на предварително изработен модел на интерпретация. Отдаваме предпочитание на удобството на вече наложеното мнение и избягваме неудобството на критичното мислене.”
Едва ли проблемът би могъл да бъде обяснен по-сполучливо. Кенеди е прав, неговият извод допълва и казаното от Твен и Сейгън. Механизмът на налагане на заблуди е ясен, но борбата си остава трудна. Ако хората поддържащи лъжи с цел да запазят престижа си имат достъп до медии, а изобличителите им нямат, то борбата е неравна. Интернет предлага известна трибуна, но телевизията е основното средство за предаване на информация на масите.
За жалост доста често медиите са ползвани от недобросъвестни хора. Техният брой може да е малък, но пък разполагат със силно оръжие в ръцете си.
Колкото и силно да е това оръжие обаче, на всяка измама идва край. Много хора отказват да гледат определени телевизионни канали, защото с право ги считат за разпространители на вредна за обществото ни пропаганда. Благодарение на будни българи публикуващи в блогове, страници и социални мрежи, много сънародници вече знаят истината и я разпространяват както могат.
Явно броят на пробудените е вече твърде голям, защото враговете на истината не само са увеличили интензивността на изявите си в медиите, но и са предприели кампании за сплашване и клеветене на своите противници. Ако днес Вазов бе жив, сигурно щеше да каже: Хрантутници, вие всуе се морите – не се гаси туй що не гасне. Лъчът, който днес гасите на пожар той ще порасне!
Sparotok
