Кратък коментар относно величавата европейска среща в София посветена на балканското присъствие в ЕС.
Срещата се провежда в страната известна с нещастна съдебна система, най-високо ниво на корупция и плячкосани медии. Всички участници галят с лека погнуса местния вожд, тупат го по гърба и мерят с педи телесното му самочувствие. Същият е шеговит с познанията си на пиджин-инглиш и пенджаби.
Макрон в символичен превод: - „Пишман станахме с България и Румъния, нямаме нужда от подобни експерименти.“
Ангела /по ББ/ - „Нека първо да помислим добре, пък после ще видим какво можем да направим“
Туск: „Бъдещето е пред нас, няма невъзможни неща. Балканите са част от Европа /географско откритие/.“
Косово и Сърбия ще се заобичат, ама не сега.
Македония не трябва да се казва „Македония“, а малко по-иначе, защото останалите македонци са по-македонци от другите македонци и имат право да са по-добрите македонци даващи ново име на същата Македония.
Ципрас: "Обичам ви тогава, когато давате. Здравият следобеден сън е наше изконно право. Ние ви дарихме с Европа, кравата която тя яхна сте вие."
За Турция нито дума, те са твърде на изток. Леден душ върху надеждите на тамошния елит – бъдете това, което сте.
В заключение изпълнено с мъдрост на домакинът–вожд /Бойго, Буйго, БаризОфф/ : „Сички си тръгват от София с едно наум.“ Примитивен, неук, простоват, но този път изключително прав по отношение на състоялото се тържествено безсмислие.
Европейските лидери ни напускат с впечатлението, че тук „80% са дебили“ /според депутат/, и че „не ставаме за чеп за зеле“ /според Мултак/.
И един ден, когато Западните Балкани и Турция станат европейци, ние ще бъдем достойни послушници на евро-азиатските диктатури.
Там ни е мястото.
Велислав Минеков
