При първото и последно посещение на Калифорния, мой приятел емигрант направи всичко възможно да ме задържи при него. Самотата която всеки българин в чужбина изпитва, в Америка е по-чувствителна от другаде. Първо той ми разви теорията на „копчето“. Колко копчета ще продадеш във Франция, ако изобретиш едно копче? – попита ме той и си отговори сам. Не повече от 50 милиона, защото пазарът е зависим от броя французи. Докато тук „твоето“ копче разполага с 300 милионен пазар и пред теб възможността да станеш милионер е несравнима с тази във Франция. За да ме убеди допълнително, моят приятел ме запозна с единственият милионер, който му беше под ръка. Той беше с ирландски корени, голяма къща в „Бевърли Хилс“ с басейн и Форд Мустанг. Успехът му се дължеше на „тапицираните химикалки“, които беше изобретил. Разполагаше с фабрика, в която лепеше разноцветен пух върху химикалките и млади и по-малко млади американки си подаряваха тези писалки вместо цветя, когато ходеха на гости. Моя милост се усмихваше любезно пред десетината химикалки, които милионерът ми подари, но чашата шампанско, която ми сипа ми приседна. Домакинът държеше много да знам цената, която беше платил за скъпоценната течност. Не издържах и казах, че бутилката струва горе-долу 5 пъти по-евтино в Париж и всеки студент може да си позволи да я подели с приятели.
Преди да се върна в Европа видях, че в часовете по аритметика, американските деца смятат с банкноти от долари, за разлика от нас, които в началното училище броим с круши и ябълки.
Години по-късно в „Силикон валей“, там където не останах, бяха създадени Компютрите и Фейсбук, разработиха се програмите Софтуер и Хардуер, Облачните технологии и Криптовалута. Всякакви програми със слушалки, каски и екрани, които позволяваха на хората да посещават Лувъра, без да напускат канапето си. Долината привлече милиони и роди милиардери. Пазарната икономика се превърна в идеология на успеха и се подигра с „държавата“. Не беше дори необходимо да търкаш панталони с години в университета, ако измислиш някакво „копче“, което другите нямат. Някакъв нов MacDonald’s със световно разпространение. Едно и също кюфте от Ванкувър до Владивосток. Чрез униформизацията се получава най-ниската цена. Измислени бяха „Стартъповете“, които привличаха спестяванията, на желаещите да забогатеят без да се изморяват. Духът на златотърсачите от Клондайк възкръсна. Той замая главите на банкерите. Съзнателно или не, алчността ги превърна в неуправляеми Дронове. Един изгърмя и повлече цялата система.
Вчера срещнах мой съученик. Български академик от световна класа, преподавал дълги години в САЩ. Цитиран от Станфордския университет като част от 2% най-компетентни учени в Света. Пенсионирал се и се завърнал в България. Говорихме с часове. „Божка, ние не сме за Америка“ – каза ми той. Да, убеден съм, че не сме ние които ще ги променим. Доне поне те да не ни променят.
Мишо Генев
1 year before
до "Румяна Угърчинска" , Румяно, защо обиждаш Божидар? Ти, голяма работа ли си , като си Путка Поръбена?! Много правилно си решила да не си Отваряш Устата, за да не Налапаш некому ДЕДОВИЯ!!!
Коментирай