Избирателната активност във френските парламентарни избори се очаква да достигне над 65%. Франция, да припомня, е президентска република и тези избори не са основните - последните избори за парламент са достигнали едва над 40% активност.
Всичко това се случва на фона на сриваща се активност в изборите из цяла Европа. Не само България имаше ниска активност, това е тенденция навсякъде.
Къде се крие тайната на френския успех? Ами, на същото място, в което се крие и тайната на изборите в Полша, които също отчетоха рекордна активност - истинският сблъсък на идеи.
Марин льо Пен има ясна дясна, консервативна, националистическа визия за държавата. Партията ѝ представя ясни проекти, идеи и решения на належащите проблеми пред Франция. Засягат се нещата, които действително интересуват хората - неща като миграция, цената на живота, енергийната криза. За всяко от тях се представя решение, а не просто някакви обещания.
От другата страна Макрон също представя ясна визия - лява, либерална, глобалистка. Той също представя ясни проекти, идеи и решения за проблемите на Франция. Някои хора не са съгласни с неговите, някои хора не са съгласни с тези на Льо Пен, но всички гласуващи във Франция имат избор.
Двете са еднакво важни, защото ако само от едната страна се предлагат решения, избор няма как да има.
Същото се случи и в Полша - коалицията на Туск представляваше една идеология - лява и либерална, “Право и справедливост” даваше националистическия, консервативен отговор.
И в двата случая партиите се борят за това управление и е ясно какво ще получат гласуващите.
Сравнете го с изборите през последните десетилетия из цяла Европа - миш-маш от центристки идеи, никаква яснота, всяка партия е горе-долу една и съща и за капак на всичко, след изборите се сформират големи коалиции от уж “противниците”.
Трябва да се отбележи, че както винаги, ние в България се движим 5-10 години зад Европа и в момента минаваме през този момент на “големи коалиции” и безформена каша от центристки партии с вяли обещания за някой друг популистки проект.
trud.bg
