Гледам, идиотите пак ровят костите на Никола Вапцаров. Имаше в началото на прехода един ужким поет, фамилията му започва с В., върху чието чело две мравки не можеха да се разминат. Като го види огледалото, пръскаше се на сто парчета. Не обичам така да се изказвам за хората, особено за поетите, но този се беше заел да обяснява в син литературен вестник какъв грозник бил Вапцаров - косата му оредявала, краката му били криви. Идиот.
При Т.Ж. от време на време влизах в книжарница да си купя някоя свястна поетическа книга, но много рядко намирах - нито Валери Петров, нито Миряна Башева, нито Борис Христов, нито който и да е от живите или мъртвите истински поети не се задържаше по полиците дори час. Същият този В. с това съм го запомнил, че заемаше половин полица със стихосбирки, но никой не ги купуваше и така си стояха като сиви мишки с години и десетилетия. Горкият, щом дойде демокрацията, изведнъж му се падна да си разкрие бездарната и грозна душица. И веднага се нахвърли на Вапцаров. И сега пак.
