ГОСПОДА ЕВРОПЕЙСКИ РЪКОВОДИТЕЛИ, С КАКВО ЩЕ ВОЮВАТЕ И КОГО ЩЕ ПОЖЕРТВАТЕ?
Думата „победа“ се произнася лесно от трибуната. Трудното е да обясниш на хората каква цена ще платят за нея.
Именно затова европейските ръководители заслужават остри въпроси, а не покорно одобрение. Когато говорят за сила, готовност и противопоставяне, гражданите трябва да питат: къде е границата между възпирането и въвличането в катастрофа?
Планът на генерал Гринкевич е представен като отговор при нападение срещу НАТО. Но предвижданото поразяване на снабдяването и командването на противника поставя страшен въпрос: кой гарантира, че след първите удари войната ще остане ограничена? Генералският план може да определя цели. Не може да заповяда на противника как да отговори.
А ако американската подкрепа се окаже по-малка от очакваното — тогава какво?
Всеки европейски политик, който разчита на американската мощ, дължи отговор и за сценария, в който Вашингтон поставя други приоритети. Несъгласието с Тръмп е политическо право. Да изграждаш собствената си стратегия върху предположението, че Америка непременно ще поеме най-тежкия риск, е опасна сметка.
И после идва въпросът, който никаква войнствена реч не може да отмени:
С КАКВО ГОРИВО?
С какви запаси, с какви доставки, с какви производствени мощности? Колко време ще издържат снабдяването и икономиката при разширяване на конфликта?
Без устойчиво снабдяване военната увереност остава декларация. А когато горивото поскъпва и транспортът се затруднява, сметката стига и до трактора, и до камиона с храна, и до семейния бюджет.
Европейската история носи тежестта на колониални завоевания и две световни войни, започнали на този континент. Тази памет трябва да задължава ръководителите към особена предпазливост. Историята не е украшение за възпоменателни речи. Тя е предупреждение срещу самоувереността на властта.
Затова питаме: къде е дипломатическата инициатива, съизмерима с военните амбиции? Къде са ясните условия за прекратяване на войната? Кой ще понесе политическата отговорност, ако обещаната сигурност се превърне в разруха?
Нито европейските уверения, нито руските заплахи могат да гарантират контрол над една разрастваща се война.
Господа ръководители, народите не са ваш резерв за попълване на загубите. Децата им не са аргумент в геополитически спор. А Европа не ви е поверена, за да проверявате върху нея докъде може да стигне ескалацията.
Покажете как ще защитите хората. Покажете как ще постигнете мир. Защото за войната можете да намерите оправдание — но за погубеното бъдеще няма да има оправдание.
