Историята с театралния репортер на "Господари на ефира" Димитър Върбанов ще се превърне в легенда. Гарантирам ви. Нашето общество от години живее в цикъл на перманентен скандал, но в тази драма има нещо, което отекна до дъното на българската душа. Просто пред очите на всички се изясни как се прави "журналистика" в България и до каква степен българската медийна среда се е превърнала в тресавище без изход. Още повече че скандалът удари предаване, което от години си е въобразило, че е някакъв говорител на ударените, пиар на върховния морал, направо председател на колективната българска съвест. В светлината на този скандал много от техните действия, премълчавания и откровени атаки вече започват да изглеждат по друг начин, придобиват дори и друг смисъл. Заради това, напук на продуцентите, скандалът ще се запечата в паметта и ще стане нарицателно, защото потвърди много от подозренията, които хората обикновено пазят само за себе си.
Най-гнусно в цялата история обаче не е театралната сценка на репортерчето. Ако гледаме обективно, Димитър Върбанов е жертва на медийната среда, в която е отраснал. На него предварително му е било ясно, че очакват от репортажа му бой, кървища, скандали, крясъци и конфликти, достойни за второстепенен екшън от Холивуд. И заради това без притеснение, когато се налага, той ляга на земята с хъс, достоен или за Роналдо, или за Манол Глишев, и започва да се въргаля като наистина пребит. Той е като кучето на Павлов - знае какво поведение се очаква от него, за да бъде възнаграден. Той е дресираното пале на остро изявен медиен интерес. Заради това постъпката му е отвратителна, сценката - пошла, но в никакъв случай не е най-осъдителната в целия този медиен трилър.
Най-гаден всъщност е начинът, по който продуцентите се опитаха да сатанизират своя служещ, да стоварят цялата вина върху него, като си измиха ръцете почти по библейски. Пикът на това злодеяние стана предаването, в което на Върбанов официално бе връчен "Златен скункс". Това беше опит за върховното бягство от отговорност и той мина през нещо като медийна екзекуция на репортерчето. Върбанов беше подложен на садистично унижение пред камерата, на мелодраматично овъргалване в катран и пера. И цялото "шоу" бе така поразително и маниакално, че всеки непредубеден зрител е разбрал - тия коварни копелета се опитват да скрият нещо, опитват се да вдигнат жив щит пред себе си, да дадат на публиката истинска кръв, за да забрави да търси истинските виновници за медийната катастрофа.
Пред очите ни се извършва едно огромно замитане на следите, заличаване на отпечатъците на местопрестъплението, въпреки че в електронната епоха е трудно нещо да се скрие. В окото на бурята от "Господари на ефира" обявиха, че те никога не са казвали, че репортерът им е пребит, а това било продукт на сензационността на други медии. Не аз, а врели и кипели във виртуалните дълбини обаче откриха кешираната версия на техния сайт и там ясно си личи, че новината е анонсирана като "нападнаха и биха журналиста Димитър Върбанов". След като скандалът избухна, дописката в сайта им беше променена със скоростта на светлината, за да получи много по-неутралното заглавие: "Трима души проявиха агресия към журналиста Димитър Върбанов".
Това заличаване изглежда повече от съмнително. Ако продуцентите не са знаели нищо за поведението на Върбанов, те можеха лесно да обяснят и информацията - "той ни подведе и излъга". Но първата реакция не е да обяснят, а да заличат следите. А това, прощавайте, е поведение на виновен човек. Някой е търсил бърз начин да насочи вниманието само към злополучното репортерче и да остави маститите медийни босове встрани от подозрение и обвинение. Защото има твърде много въпроси, на които не получихме отговор в драмата. Например - операторът, който снима, и той ли е съучастник в сценката? Продуцентът видял ли е суровия видеоматериал, не е ли усетил, че има нещо съмнително в историята? И в крайна сметка не е ли нормално, честно и почтено да не се криеш зад гърба на един паднал човек, а да излезеш и ясно да поемеш отговорност.
Вместо да обясни, продуцентът Джуди Халваджиян тръгна да ръси общи приказки за отговорността на предаването и за това, че моментално "отстранява" Върбанов от екипа на предаването. Братът на Джуди - Магърдич (реалният бос в семейството), също заля фейсбука с гневен пост. В него се казваше следното: "Жалко за Върбанов, но каквото си надробиш, това сърбаш! Някои хора явно не си дават сметка каква отговорност носят пред обществото, работейки в екипа на Господарите!!!" (едно към едно е запазен броят на удивителните в авторския текст). Разбира се, Магърдич Халваджиян едва ли си дава сметка, че подобно количество гняв може да бъде изсипано и към него. Защото във всяка нормална страна не можеш да си намериш просто изкупителна жертва, а ти да излезеш сух от водата и да имитираш върховна невинност. Навремето, когато вестник "Нюз ъф дъ Уърлд" беше уличен, че е подслушвал телефони на знаменитости, никой не позволи на издателя Рупърт Мърдок да натопи редакцията и да излезе невинен от драмата. Стигна се дори до закриването на вестника, защото беше ясно, че изданието е компрометирано завинаги. Представителите на клана Халваджиян обаче заеха позата на обидени моралисти. Минах из фейсбука на част от семейството и съжалявам за решението. Заля ме един влажен поток от мрънкане и хленч, който в крайна сметка стигаше до това, че "хейтърите" само това чакали, за да омърсят една светла, чиста и невинна мисия, а "Господарите" били институция, случайно попаднала в кофти ситуация. Ето тази опорна точка е върховната подлост, защото всички, които са следили в последните години предаването (аз не съм от тях, а сега съжалявам за решението, защото щях да бъда по-обогатен с примери), знаят колко често то всъщност работеше като изпълнител на големи и понякога дребни политически поръчки. Изобщо този микс между буфонода, комедия и опити за разследваща журналистика беше фитилът, който прецака медийната среда у нас до състояние на пълна безпомощност. Едно предаване с танцьорки и репортери аматьори се опита да изземе малкото останало морално пространство в журналистиката и да се самокоронова като решител на всички проблеми и разобличител на недъзите. Само аз ли виждам днес, че това е перфектното начало на самоубийствен сюрреализъм. Това също е баджак журналистика, но маскирана като борец с обществените недъзи.
"Господари на ефира" не започна така. В началото те не се опитваха да размахват пръсти, да пръскат едностранчив морал и да се самообожествяват в ефир всяка вечер. Беше едно забавно и освежително предаване. После започнаха с позите, изхвърлянията и клоунадата, която направи възможна Димитър Върбанов. Не, той не е аномалия. Той е закономерност. И ако Джуди Халваджиян беше честен, щеше да го признае. Само че това означава златният поток за клана да секне, да убият кокошката с диамантените яйца и заради това ми е жал за репортерчето. Ще го накарат да плати цялата солена сметка, ще го сатанизират докрай, ще го оставят на кучетата, докато богатите продуценти се скрият в луксозните си имения в очакването дъждът и градушката да отминат.
Случката с "Господари на ефира" ни дава възможност да обърнем поглед и към цялостната дейност на клана Халваджиян, които от години като октопод са пуснали пипала във всевъзможни медии и формати. Патриархът на клана Магърдич Халваджиян не крие и своята близост с Бойко Борисов. Достатъчно е да пуснете двете имена в „Гугъл“, за да откриете доста снимки, на които двамата демонстрират близост и съпричастие. Вероятно това приятелство обяснява и припряната реакция на премиера, който дори отвъд Океана пришпори прокуратурата и я строи в две редици да арестува за едното нищо двама души. Може би заради това във виновното лято на 2013 г. Халваджиян пишеше гневни ругатни по отношение на БСП и обвиняваше нейните милион симпатизанти, че мечтите на всички останали са били убити. Пред нас имаме човек с огромно его, който се изживява като алфата и омегата на телевизията и беше кристално ясно, че той дори и за момент няма да допусне, че нещо в предаването скърца и е прогнило. Такива хора живеят с идеята, че в тях е отразено небето, а боговете са им близнаци. Заради това високомерно раздават мнения, ругатни и посредственост. И заради това кланът Халваджиян нито за миг не би се замислил, преди да жертва някого като Върбанов и да го пусне на гладната тълпа. За тях са важни приятелството им с Бойко Борисов, банковите им сметки и нищо друго по клетата и изнурена земя... И го показаха на всички, които имат очи да видят
автор
Александър Симов
http://retro.bg
