И Румен Радев обеща на германския бизнес прозрачност и правила Румен Радев е петият български президент, който посещава Германия от падането на Берлинската стена насам. В рамките на тези пет мандата България определено се е променила. Визитите по времето на Желев и Стоянов бяха изключителни събития – подписваха се договори, стискаха се за първи път ръце, договаряха се споразумения. През 2017 г. България и Германия имат ясна рамка на сътрудничество и са членки в една европейска общност, така че този род визити загубиха съдбовния си характер, което говори за големия напредък на българската държава от 90-те години до днес. Но, за съжаление, има и няколко точки, които неизменно присъстват в програмата на всеки български президент, срещащ се с германски колеги, и те не бяха подминати и този път. Корупцията продължава да е основният бич на българо-германските отношения, които отдавна са предимно икономически, тъй като във външнополитически план споделяме – поне засега, едни ценности и цели. Затова и в кратката си реч след разговора с Радев президентът Йоахим Гаук обърна внимание най-вече на това. “Борбата с корупцията е важна предпоставка за добруването на едно общество и ние се надяваме скоро да чуем за засилване на усилията”, заяви Гаук. С Германско-българския икономически форум темите бяха същите. В момента в България има около 5000 германски фирми. Според проучване на Германско-българската търговска камара всяка трета от тях не би подновила инвестициите си. Те са недоволни от тромавата администрация, непрозрачните условия при печелене на обществени поръчки, нефункциониращо правосъдие. Често администрацията влачи с години или забатачва важни за бизнеса им решения. Корупцията е широко разпространена, а инфраструктурата от пътища и жп линии не отговаря на стандартите на централноевропейските държави. Това са най-честите оплаквания. Към тях на форума се прибавиха и предупреждения. Ниското заплащане се превръща от предимство в бич – българите са най-бедните европейци в общността, а ниските заплати днес са ниски пенсии утре, посочи депутатът Гернот Ерлер. Заплащането в България не стига дори до половината от заплащането в другите европейски държави и това прави вътрешния пазар неатрактивен за инвеститори. Най-големият проблем пред България обаче е демографската криза. Според статистиките през 2050 г. българското население ще е едва 5,5 милиона, като 67% ще са над 65 г. Тоест няма да има и работеща ръка. Високият процент емигранти и отказът или неспособността на страната да се справи с интеграцията на ромското население ускоряват този катастрофален изход. Според проучването сред германските фирми немалък проблем за тях е и липсата на квалифициран персонал – особено в IT областта, но и сред работниците в производството. Фалитът на КТБ също е нанесъл щети на инвестиционния климат, като е зачеркнал и доскорошното предимство “банкова сигурност”. Без решаване на тези проблеми инвестиционният климат, а и икономическата обстановка едва ли ще се подобрят. България е съветвана от много експерти да заложи на износа, тъй като вътрешният пазар е твърде малък за нов икономически възход. Но кризите в ЕС и съседните на България държави слагат прът и в тези усилия. Но не всичко е толкова черно – България все още е интересна за германския бизнес заради новата европейска финансова рамка 2014-2020. 7,6 млрд. евро предстоят да бъдат усвоени, като България вече има капацитета и знанията да го прави. Парите могат да отидат за инфраструктурни проекти, подобряване на капацитета на администрацията и повишаване на качеството на образованието. Стига да няма злоупотреби. Затова и основният рефрен при срещите с германски политици и бизнесмени бе – борете корупцията. Радев заяви, че знае за всички тези проблеми и гарантира, че има волята да обедини институции и граждански организации за преодоляването им. Посочи и че властите са наясно, че малобройното население може да бъде компенсирано от високи технологии и високо качество в образованието. Дали той ще е поредният, или ще е последният президент, който е признал с ръка на сърце, че България е прекрасна малка държава с някои големи проблеми, зависи обаче от партиите, които ще дойдат на власт на следващите избори. Ако те чуят предупрежденията от Берлин, инвестициите може и да се върнат в страната ни. Всъщност приказките от двете страни не са толкова от значение, защото вървят вече двадесет и кусур години. Германците, а и ЕС могат да бъдат убедени вече само с реални дела.
Капка Тодорова, Берлин
www.24chasa.bg
