И ГОЛИ ДА СЕ СЪБЛЕЧЕМ ДО ЕДИН, ПАК ЩЕ НИ ПРИЕМАТ В ЕВРОЗОНАТА

Казвам и съм сигурен, че и голи да се съблечем сега всички българи и да минем в Брюксел пред Европарламента, пак ще ни приемат в Еврозоната. Ще ни мислят за луди и ще ни приемат. И на главите си да се изправим и да ходим като циркаджийски палячовци, пак ще ни приемат. 

Не само ще ни приемат, ами ще ни придърпат, ще ни сграбчат, ще ни прилапат в Еврозоната. Никакъв шанс нямаме да не ни приемат, защото сме им нужни във вид на салата, предястие, бодлива тел за оградата и лично ползване, както се казваше някога – по времето на соца, на парцелите, които се даваха на гражданите за обработване и земеделско самозадоволяване.(Много усукано изречение излезе.)

Смях през сълзи е театралната постановка, наречена „Напразни усилия за еврото“. 

По-полека, дами и господа, не се налага театърът да е толкова голям. Точно сега приемането на еврото обслужва само тези, които са на власт и които по този начин все едно си правят съответни татуировки за принадлежност към валутна Якудза например. Девизът „Свобода или смърт“ в устата на нашите управляващи сега звучи „Евро или политическа смърт“. 

Никога не сме били готови за нищо – нито за НАТО, нито за ЕС, нито за Шенген, нито сега за еврото. Винаги сме били готови само да козируваме и да тракаме с токове. По едно време бяхме аха-готови за комунизма, ама не стана. Тогава моя милост активно участваше в подготовката. Какъв смешен наивник съм бил.

Напоследък към сюжета с еврото се прибави теорията за политиката като увивно растение. Според ББ редица политици в момента му се катерят по гърба (като увивни растения) и така паразитират. Иначе катеренето по гърба на другите е естествено състояние на живота. Всеки се е катерил и се катери до края на живота си по нечий гръб. Детето се катери по гърба на баща си, политикът се катери по гърба на конюнктурата, бръшлянът – по мазилката на къщата, пушекът се катери по небето и така нататък, и така нататък.

След освобождението от турско робство управниците български се катерят по безсрамието си, по алчността си и по пълзенето в краката на Кобургготската династия. Идва ред на вдовиците да се катерят към гробищата и към костите на убитите си мъже и деца по време на войните. После цял народ ту се катери нагоре – по хълмове, ту пропада в пропасти и ями – на граждански войни, на метежи, на преврати и на самоизбиване. 

На гърба на Втората световна война се катерят едни, на гърба на края на Студената война се катерят други. И на върха винаги стигат не най-добрите и достойните, не дори охлювите, а хамелеоните, които се представят ту като охлюви, ту като орли. 

През живота си най-много съм искал да ме приемат за член на Съюза на българските писатели. Веднъж не ми стигнаха два-три гласа, втория път – пак горе-долу толкова и чак на третия път влязох. Тая седмица между второто ми неуспешно кандидатстване и приемането я прекарах в несвяст – в пиене, отчаяние и проклинане на цяла вселена. Исках да ме приемат в Съюза на писателите, та хем да се фукам на село, хем да ходя на почивка в станциите на Съюза, хем евентуално да ми издават книги, разбира се – и за престиж – но главно – за хвалби и ползи. Преди десетина години напуснат „еврозоната“ на Съюза на писателите и ей ме на – оцелях.

В моето тогавашно положение са горе-долу сега управляващите. Ами ако не ни вкарат в Еврозоната, нали трябва да си обират крушите, нали все за това мрънкат, нали все за това ни набиват канчетата – че сме руски агенти, че искаме да се съединяваме с Путин и с Китай, че не мислим за държавата, че сме рубладжии. Ами нали ако не пеят тази песен, гласът им няма да се чува. 

Никакви три процента там, за които дрънкат, не можем да постигнем. Всичко постигаме на хартия и чрез ала-бала. И Брюксел го знае, но и там крадат, лъжат и мажат безобразно и са готови на всякакви финтове, за да ни закопчеят. 

Понякога чувствам, че ще се пръсна отвътре, като чуя, че България не е била никога толкова богата и ние никога досега не сме били в такъв клуб на бели и богати държави. Това е страшна лъжа, измама и гърч, конвулсия. Лебедова песен на умрял лебед, да ме прощават красивите птици. 

В неделя по телевизията един богаташ, напълно разпасал самочувствието и фантазиите си, сипещ глупости и идиотщини за Русия, ни обясни превратностите на българската история горе-долу така: Като сме се освободили от турско, сме почнали да богатеем и да трупаме, да трупаме докъм Девети септември четирийсет и четвърта година. И тогава лумпените завидели на това богатство, направили преврат и почнали да го грабят. Горе-долу и сега било така – след осемдесет и девета година България толкова забогатяла, че пак лумпени, полудели от завист, искат да разграбят богатството на България, разбирай – неговото, на тоя извисен капиталист.

Изтръпнах, като го чух да ги говори тия работи по телевизора. За тоя човек исторически събития, предпоставки, войни, престъпления, виновници – всичко му се беше сляло в един еврозонен миш-маш и единственото, което му оставаше, е да говори нелепости и да се надява нас да ни е страх. Всичките му приказки бяха, за да ни плаши, да ни изкара прости, некадърни, неспособни и главно – предатели на Майка България. 

И друг път съм чувал, напоследък все по-често, по телевизорите забогатели мазници да представят хората от по-нисшите класи като глупаци и мързеливци. Представят ги като лентяи, които не искат да свършат за две стотинки работа и само реват за големи заплати. Полудявам от такава наглост и се отчайвам, защото наистина между нас, хората, няма вече ни срам, ни морал, ни най-просто човешко уважение. 

Причината да не ръкопляскаме всички, че ще ни вземат в Еврозоната била, че нямало подходящи разяснения на въпроса. Недостатъчни били разяснителните мероприятия. 

И другата причина била рубладжийството и предателството в Източна посока.

По-примитивни и отчаяни пропагандни клишета трудно могат да се измислят. Или може би могат…

Николай Милчев