За да осъзнаем гнусното и скотско положение, в което се намира България, трябва да бъдем реалисти. Да си извадим главите от телевизора и да започнем да мислим. Да вярваме на очите си повече, отколкото на ушите си. Да не вярваме, че докато си стоим вкъщи на дивана, някоя партия или лидер се борят за нашето спасение.
Всички политици на каишка от Козяк идват на политическата сцена с името на България, а под различните одежди крият една и съща предателска същност. Просто да се радваме на различното, с илюзията за избор. Избор сега няма. Козяк няма да допуснат личност или партия, които да не са контролирани от тях, в голямата политика. И само наивниците и глупаците вярват в противното.
Политиката е сценка. Роля на добро ченге. Роля на лошо ченге. Бутафорни изстрели на сцената с халосни патрони. Режисьорът доволно потрива ръце, гледайки вълнението на публиката. Публиката се вълнува от актьорите, вживява се, без да се замисля, че тихият човек в ъгъл, който отмята репликите на едни листове, е всъщност главният герой.
Политици "Героям слава!" и "Възраждане или смърт!", са едни и същи като политическа същност. Отклоняват вниманието от важните неща. Създават илюзията за битка между доброто и злото, докато решенията са взети другаде. Добрите и лошите ченгета в политиката отдавна си играят пред наивните ни погледи. Спомняте си патриотите досега, нали? Помните еуфорията, вярата в спасителя, че поредният патриотичен лидер ще разруши статуквото и ще изведе българите на нов път, към по-добро бъдеще. Е, толкова години, не се ли научихме?
Наивността понякога убива. Трябва да осъзнаем кои са на сцената, кой е режисьорът и да напуснем това гнусно представление и да вземем съдбата си като народ в ръцете си. Изборите няма да променят нищо. 33 години не го промениха, без значение какъв е процентът на гласувалите. Защото резултатите не ги определяме ние. Изборът днес трябва да бъде готови ли сме всички да се вдигнем и да защитим България? Или да се оставим тихо да отминем в нощта на историята, плачейки за разбитите си политически илюзии?
Елена Гунчева-Гривова
ИвайлоК
1 year before
Мислех да гласувам за "Възраждане", без замисляне. Сетне, след време, и след размисъл - се убеждавах, че трябва да гласувам за "Възраждане", макар и със стиснати зъби. А сега, когато си давам сметка, че в България няма достатъчно поляци, за да създадем "Солидарност", а също, че няма достатъчно чехи, за да организираме "Пражка Пролет", взех да си мисля, че надеждата ни е само в река Дунав. И в руската армия, която отново да я премине.
Коментирай