Има една категория мъже в България, които съвременната суета упорито се опитва да изтрие от екраните, защото на техния фон всичко изкуствено изглежда нелепо. Това не са онези перфектно фризирани контета, дето се разхождат по жълтите павета с малки чантички през рамо, броят си калориите в телефона и говорят с чужди думи, за да изглеждат важни. Истинските неща в този свят, мостовете, двигателите, сложните математически системи и макроикономическите закони, винаги са се измисляли от едни други момчета. Тихи момчета, малко рошави, облечени обикновено.
Тези мъже могат вечерта да седнат на масата, да си сипят хубаво уиски, да хапнат, да се смеят с цяло гърло, да изпеят някоя песен и да изтанцуват едно хоро, от което земята под краката им да изпука. Те живеят с размах. Но на сутринта същите тези момчета влизат в аулите или в закритите кабинети, отварят лаптопите и сътворяват света в който живеем, без много много да се хвалят с това.
Днес обаче ни пробутват за модел една стерилна реалност. Свикнахме да виждаме апаратчици, чиято най-голяма житейска победа е дали са се харесали на началника си. Мъже, които се страхуват от сочността на живота. Те не могат да се влюбят в ураган и не могат да се сбият за кауза. Те просто лавират, пресмятат хората като евтина стока и подписват тихи капитулации, опаковайки собствения си страх в лозунги за „консенсус“. Напудреният им конформизъм се огъва по-бързо от метеорологичната прогноза, защото под скъпите костюми няма корен, а има само амбиция на празен ход.
И точно защото тази сивота става все по-арогантна, истинската България днес има крещяща нужда от контраст. Има нужда от хора, направени от камък и инат, а не от хартия и устави.
Поздрави за истинските мъже на България!
