„ИМА НЕЩО ГНИЛО В ДАНИЯ“

Доживях да дойдем на един акъл, по скоро – да почнем да говорим едни и същи работи – че няма и не е имало демокрация. 

Тези, които до вчера се кълняха в правото, в доброто, в евроатлантическите ценности и в демокрацията, днес говорят наобратно:

Винаги е било така – „правото“на силата е най-важното.

Мадуро е нелегитимен.

Путин и той бил нелигитимен, че в началото го бил посочил Елцин.

Аятоласите в Иран са антидемократични. И те са нелегитимни.

Палестинците са нелегитимни изобщо и по всички линии.

Китай си искал Тайван.

Путин ревял за Донбас.

Нелегитимни искания и реване.

Кога, моля ви се, изчезна човешкото в човека и дивашката сила на маймуняците взе връх?

Кога разсъждаваме като хора – когато мислим и анализираме, и кога разсъждаваме като маймуняци и диви зверове – когато ни натикат в ъгъла – тогава. Или когато хванем кормилото на Властта?

Гледах научнопопулярен филм за стадо маймуни. 

Досущ сме станали като тях. Да ме прощава Творецът, създал човека по свой образ и подобие, но май е спрял по пътя на създаването до джунглите и до маймуните. Освен да се бият обаче, да крещят и да се нападат, маймуните гледат своите малки, носят ги залепени за гърдите си по клоните, пазят ги и ги кърмят. Бият се маймуните и си гледат малките. Когато са в зоопарк обаче, служат за забавление. 

Ние сега сме в зоопарк и служим за забавление. Познайте на кого и познайте защо. 

Това, което става с Венецуела и с Гренландия, е такъв цинизъм, който няма описване. А е най-лесно описуемото нещо. 

Полуделият от пари, от сделки, от жени, от оргии, от далавери, от кроежи и най-вече от липса на всякаква култура Господар на света си показва задника пред всички и ни кара да казваме, че задникът му е лицето на света. 

Представяте ли си – задникът на Господаря на света е демократичното лице на света и справедливостта. 

Било ме е яд на някои анализатори, умни хора, че не искат да се занимават с това, което става в България. И с нашите, нека ги наречем, политици прислужнички. 

Сега си мисля, че са имали право. 

С кого, моля ви се, да се занимаваме от нашите хубавци?

Видях как Росен Желязков се мазни на входа на Елисейския дворец пред Макрон в Париж, как се върти и си закопчава сакото за снимка, как се суче на последното стъпало и се обръща да ги снимат с Макрон. И ми стана студено и срамно. 

Румен Петков пък му иска сметка колко пари е похарчил, дето е ходил до Париж. 

Ето ви я нищетата, провинциализмът и наглостта на нашите политици накуп. 

Румен Петков, който много добре знае какво означава Коалиция на желаещите – говоря за нашето участие във войната в Ирак и ролята на неговия патрон и ортак Георги Първанов, взел да търси сметка на Желязков за новата коалиция на желаещите. 

С такива ли същества да се занимаваме?

Или да се занимаваме например с Елена Йончева, която от борец срещу корупцията стана класическа плюшена чиновничка в Брюксел? 

Идат ли в Брюксел, нашите все едно отиват на Марс, превръщат се в извънземни същества, изпълват се с мъдрост и световни познания и ние тука им изглеждаме като буболечки. 

Не мога да си представя какво е в главата на евродепутата Ицо Хазарта например или на Радан Кънев, който все повече ми заприличва на учител по физкултура и философия едновременно. 

Ивайло Калфин ми е ясен от десетилетия – захарен, памуков човек.

Обръща ли някой внимание на паяжинките в ъгъла на тавана, когато на входната врата на света виси една огромна паяжина, през която минаване няма?

Колко прав е бил Шекспир, когато казва в трагедията си „Хамлет“, че „има нещо гнило в Дания“. И „гнилото“ в случая е Гренландия. 

В трагедията на Шекспир „гнилото в Дания“ беше властта. Сега към гнилата европейска власт се прибави и Гренландия. 

„Има нещо гнило“ в човешките мозъци, които си мислят, че светът е погача хляб, от която могат да чупят парчета – които и както им се харесва.

На село ни е много малък дворът около къщата. Целият двор с къщата е около шестстотин квадратни метра – нищо и половина. А като гледам двора на комшийката – доста голям, те много рядко си идват тука, и усещам колко много го искам тоя двор. Този двор ми трябва, защото след него е църковният двор, а след него е площадът на селото. 

Площадът на селото трябва на всички, църквата – на Бог и на човешките души, а дворът на комшиите си е техният двор. 

И колкото и да ми се иска и да ми трябва, най-много да го опиша в стихотворение. 

Земята тепърва ще се начупва, къса, руши и рони. Ще се заграбва. Ще се краде. И освен от сняг и от дъжд, ще се напоява и от кръв. И лека-полека ще разказваме, че куршумът и ножът всъщност са цветя и че юмрукът в зъбите е ласка 

НАТО можело да се разпадне.

Разпадна се животът ни, та НАТО няма да се разпадне…

Щял да се разпадне Европейският съюз. 

Разпаднаха се родовете ни, разпаднаха се приятелствата, децата ни се разлетяха по света, гробищата се напълниха с хора, та щял да се разпадне Европейският съюз…

Мъчно ми е и ме пробожда, че оставяме на внуците си маймунското в нас. А човешкото, което ни е останало, го използваме, за да се преструваме и лъжем.

Николай Милчев