Живеем във време, когато истината не е цел, а суровина
Когато манипулацията се превърне в занаят, психиката рано или късно плаща данък
Ако се вгледаме по-дълго в поведението на редица коментатори и тълкуватели на политически събития в медиите, ще забележим усещане за психологическо напрежение, разминаване между мисли и вярвания. Някои - на повърхността, други - доловими предимно от подготвения наблюдател. В ТВ студиото се подават добре отработени жестове и аргументи, хладнокръвие, подходящи да оправдаят и най-грозното вероломство. Какво се случва с хората, за които манипулацията е занаят, а моделирането на мнения - всекидневие?
Живеем във време, когато истината не е цел, а суровина. Нередките, еднотипни послания от различни активисти доказват общия източник на позициите. Съществуват научни лаборатории за денонощно политическо инженерство, където истината се претегля, дозира, омесва по различни рецепти. В тези работилници за измами фактите се превръщат в упойващи гозби. Накрая, пакетирани, се пускат към професионалните преработватели на реалността. Към предварително вербуваните лица и доброволните заявители, които често задават рамката на публичното говорене.
Конкретно към готовите да служат „на повикване“ PR експерти, социолози, политолози и журналисти. Далеч не всички професионалисти от тези групи се продават. Но винаги покрай експертите със здрав морал, има други с колеблив, а и трети силно улеснени да слугинстват. Интересен е социално-психологическият портрет на актьорите, на които в усилията им да управляват възприятията и нагласите на обществото се случва да губят връзка с околната действителност. Различните участници в пропагандистката екосистема, преживяват деформацията по различен начин през конкретни психологически профили.
Смисловите съдържания, целите и моделите на пропагандната обработка на населението са внесени от Запад, основно от САЩ и Лондон. Както и там я прилагат - ловко или зле прикрито, но винаги е умишлено - тя е насочена не само срещу държавите, но и срещу управляваните граждани. Показателно е задължителното фалшифициране и дори заличаване на историята, подриването на християнството и особено на образованието. Нямате минало - нямате и бъдеще. Не знаете основните закони на природата - не схващате закономерностите в живота си.
Професионалните манипулатори „на повикване“ са наясно с това до подробностите и затова живеят в свят с все по-малко истина. С все по-оскъдни искрени човешки връзки, с нарастващ дефицит на доверие - все по-самотни архитекти в пустиня от собствени огледала. Интелектуална проституция в свят без истина.
Журналистът, особено активният в политическата тематика, е призван да пречи на всяка власт в стремежите и да обязди обществото. Психологическото изкривяване при него се задейства чрез механизма на идентификация с обекта на неговото внимание - властта. Вместо да защитава обществения интерес, той отначало неусетно започва да работи като проводник на партийни или групови послания. И бързо научава кои въпроси гарантират достъп до информация и пълнят шепата, а кои носят изолация и я оставят празна.
Изкривяването води до загуба на критичност и го превръща в медиен брокер. Честият вътрешен конфликт между дълга и конюнктурата изтощава психиката, като може да доведе до психология на отчаянието - пренебрежение към зрителите или читатели, убеждението, че усилията му за информационно въздействие са безсмислени.
И сред PR експертите се срещат упорити манипулатори на реалността. Опитват се да я подменят със симулации. Обективните факти са просто досадни пречки, които подлежат на рамкиране или неутрализиране. Изпитват професионално удовлетворение, когато успеят да преобърнат обществените нагласи, да представят управленския провал за комуникационен триумф.
Зад фасадата на хладния мениджмънт се крие емоционално отчуждение. Всекидневието на PR манипулатора преминава в конструиране на наративи и кризисни сценарии. Често пренася този модел и в личния си живот. Опитвайки се да режисира разговорите и отношенията дори в семейството си, превръща близостта в размяна на транзакции.
Академичният социолог е сред най-рафинираните образи в тази екосистема. Неговата професионална деформация е тиха и се проявява като интелектуална рационализация. Той влиза в публичното пространство с аурата на науката, аргументирайки се чрез графики и извадки. Изкривяването при този вид пропагандисти започва, когато дизайнът на едно изследване стане твърде „гъвкав“. Когато интерпретацията на данните се нагаждат така, че да произведат очаквания от поръчителя резултат.
Ученият спира да изследва реалността, а започва да я преработва в полза на поръчителя. Психологическата цена тук е в разрушаването на връзката между ума и обективната реалност поради отказа от съвестно търсене на истината и заменянето и с удобни лъжи. Измамата на собственото съзнание с цел запазване на вътрешен комфорт носи психически вреди.
Политологът-анализатор е фигурата, от която се очаква да легитимира пред аудиторията случващите се процеси. Неговата професионална деформация се корени в крайния ценностен релативизъм. Поради постоянното наблюдение на задкулисните механизми на властта, някои от тези експерти развиват специфичен имунитет срещу политическия морал. Политологът започва да възприема принципите и каузите единствено като тактически инструменти за масова употреба.
Психологическата цена е пълното изпразване откъм лична кауза, което превръща личността в хладнокръвен наблюдател, за когото светът е просто шахматна дъска без значение. Изкривяването се проявява в гордост от собствения прагматизъм - че може с еднакъв успех да защити две противоположни политически тези в рамките на един ден. Когато целта не е да убедиш хората в своята истина, а да ги убедиш, че истината изобщо не съществува, цинизмът се индустриализира.
Пренаписвачите на реалността от различните разновидности преследват три основни стратегии. Едната е добре известна като „Всички са маскари“ - обезценяване на алтернативите. Вместо да защитават собствените си провали, манипулаторите внушават, че техните опоненти също са корумпирани играчи. Така се заглушават критичните гласове, гражданите изпадат в апатия.
Заливането с информационен шум е втората стратегия. Цели се дезориентация на избирателите чрез създаване на различни противоречиви версии за едно събитие. Гражданите вдигат ръце, спират да се опитват да се ориентират в мъглата, заменяйки разума с емоции.
Широко се използва и стратегията за инструментализиране на теориите на конспирацията, целяща да се капсулира електоратът в затворени балони. Тактиката е официалните факти, научните консенсуси и разследващата журналистика натрапчиво да се обявяват за „пропаганда на актуалния враг“.
Когато манипулацията се превърне в занаят, а моделирането на мнения - във всекидневие, психиката на обществото и на самите манипулатори рано или късно плаща своя тежък данък.
Създава се „омагьосан кръг на цинизма“ - колкото по-малко вярват хората на институциите и на достоверните източници, толкова по-податливи стават на манипулациите на инженерите на реалността. Има и друго: значителен процент от гражданите предпочитат да не научават застрашителни и дори просто неприятни истини, затова спокойно търпят да бъдат лъгани. И не са много гражданите, отказващи да бъдат пасивна публика в зле режисиран театър.
Истинската противоотрова срещу токсичните манипулации не е насрещната пропаганда, а взискателността към фактите. Когато спрем да консумираме готови емоционални наративи и започнем да изискваме аргументи, илюзиите се разпадат. Когато полагаме системни усилия сами да анализираме реалността. Никоя власт не е достатъчно силна пред общество, което успява да остане будно. Време е да отворим широко очи!
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
