ИСТИНСКА МАЛКА ИСТОРИЯ В ДВЕ ДЕЙСТВИЯ

 

 Тези дни чух малка история в две действия, състояла се в хирургично отделение с лекари светила, и искам да ви я разкажа. Чух я от мой приятел, на когото му имам относително пълно доверие по отношение на разказите. 

 

Първият ден приятелят ми лежал в една болнична стая с младо момче милионерче. Момчето не казало, че е милионерче, но си личало по очилата му. Освен по очилата му милионерското си личало по сравнително стройното тяло на момчето, по усилията да изглежда сдържано, възпитано, по това, как говори по телефона, за какво завързва разговор. На тези богати момчета много им личи, че избягват разговорите за пари, но парите им се усещат под самите думи, в сянката на думите… Като спомене името на училището, в което учат децата му, и ти става ясно какво му е фискалното положение.

 

Като спомене с понижена интонация, че жена му е веганка и се налага да не ядат заедно, защото тя не може да понася любовта му към пържолите, и си личи, че е здраво стъпил и върху земята, и върху банковата си сметка. 

Това момче, продължи да ми разказва моят приятел, нямало кой знае каква голяма пъпна херния, но решило да я оперира, защото се затруднявало вече да прави по шейсет лицеви опори, без да го заболи. Хем имаш пъпна херния – не много голяма, хем си млад, животът е пред теб, а сега лежиш в болница.

 

Момчето не лежало, защото непрекъснато ходело напред-назад из стаята, и вероятно се е чудело как може моят приятел само да лежи, да потропва с пръсти по стената до себе си и лекичко да си удря едно в друго ходилата. 

Моят приятел, който цял живот главно си лежал и си измислял различни облаци и образи, трябвало да чуе, че насред София, на една велоалея, карайки колело, момчето с неголямата пъпна херния видяло ударено рижаво куче с дълга опашка да лежи отстрани. Това не било рижаво куче с дълга опашка, ами била ударена и лежаща лисица.

Моят приятел си помислил, че това е знак от Бога или кой знае откъде – момчето да види ударена лисица да лежи край велоалея в София, но за момчето интересното било, че в София вече има лисици и това е доста смущаващо. 

 

Моят приятел не искал да обяснява на момчето, че ударената лисица насред София е може и да е метафора на все повече и повече проникващи лисици в живота ни. Тази лисица може и да е била ударена случайно, но на нейно място ще дойдат други лисици и те ще се пазят от колоездачите…

Тук моят приятел ми разказа за личната си операция. Веднага след упойката, не спираше той – след като ми изтръпна и изчезна тялото от кръста надолу, отидох на цирк. Куполът на цирка се въздигаше над мен, в него нямаше никакви циркови артисти, само се чуваха гласове, някакви сенки се движеха… 

И тогава усетил, че главата му се показала извън купола на цирка и стояла отвън, докато накрая някой вдигнал самия купол, приятелят ми се събудил и видял пред себе си - мернал ги само за миг – Седемте рилски езера. Седмото не се виждало, но се разбирало, че е някъде най-долу. 

 

После в стаята на моя приятел на мястото на момчето милионерче се явило друго момче – бачкаторче, със съответен темперамент и леко рижа брада, което било оперирано от хемороиди. 

Бачкаторчето преминало през няколко етапа на осмисляне на следоперационната действителност. Първо плакало, че е оперирано – ама плакало така, че рижата му брада станала бяла. А луничките по лицето му от сълзите се свили до мааалки точици и те също леко просветвали.

 

Момчето започнало да говори по телефона. Първо говорело около половин час с баща си:

–Тати, тати, - плачело момчето, - виж ме, тати, виж ме…

И онлайн – по телефона, показало на баща си кофата, в която стояла торбичката с урина от катетъра. 

После говорело половин час с майка си и също плакало, задето майка му, преди да тръгне за болницата, му дала да изяде две кюфтета.

После говорило със свой приятел от Италия, с двама-трима свои братовчеди и накрая – с един много важен свой братовчед в София, на когото заръчало да му донесе плодово мляко. И ако може – една кутия цигари. И ако е възможно – да му донесе и кафе, ама не от автомат.

След това около два часа се състоял филмът „Обичам те, скъпа“. След като показало на жена си онлайн превръзката на оперираните хемороиди, я накарало тя от своя страна – онлайн, да обикаля по стаите на къщата им, да бръкне в еди-кое си чекмедже, да извади еди-кой си ключ, да отключи с тоя ключ катинар в задния двор, да смени синджира, с който е вързано кучето, защото старият синджир не бил много както трябва дълъг, а се били навъдили много чакали и лисици.

 

Жената я било страх от кучето, момчето се карало на невястата си, че се страхува, и така нататък, и така нататък, докато накрая жената показала онлайн спящите им деца и момчето бачкаторче се разревало от умиление:

–На тати кукличките, ох, на тати кукличките!

 И както се разревало от умиление, поискало от моя приятел химикалка и листче – да си записва имената на всички, които му пращат есемеси и питат как е и после на спокойствие да реши на кои да отговори и на кои – не.

–Някои не ми викат здрасти, като ме видят, сега ще ми пишат есемеси как съм.

Че моят приятел няма да се оправи в живота само с лежане и гледане в тавана, е ясно. Големият въпрос е какво ще се случи с милионерчето – с жена веганка и сгазена лисица встрани от велоалеята, и какво ще се случи с момчето бачкаторче, което съобщи на целия си най-близък роднински свят какво му е, как е, че даже и предаваше на живо страданията си. 

 

Приятелят ми спомена и че през цялото време валяло дъжд, чувало се как отвън падат кестени. Кестените падали по един ламаринен покрив на импровизиран навес и това било и весело, и есенно, и музикално.

 

Николай Милчев