Историята не повтаря събитията, но винаги повтаря икономическите закони

Историята не повтаря събитията, но винаги повтаря икономическите закони. Когато Късната Римска империя реши, че собствените ѝ граждани са твърде „скъпи“ и претенциозни, тя замени легионите си с варварски наемници. Резултатът? Империята изчезна. 

Когато през XIV век балканските владетели започнаха да наемат чужди войски за вътрешните си сблъсъци, те улесниха османското завоевание. По-късно самата Османска империя, разчитайки на закрепостен труд и външни наемнически структури, проспа Индустриалната революция в Европа. Докато Англия ковеше парни машини, Високата порта внасяше евтина работна сила, за да поддържа средновековния си бит. 

Простичко е. Който внася наемници, за да си спести модернизацията, винаги плаща с бъдещето си. Вносът на евтина работна ръка от Азия или Африка е икономически кокаин за бизнеса. Кокаин за икономиката на ниската добавена стойност. Той дава бърз прилив на енергия, изкуствен краткосрочен комфорт на фирмата, но разрушава организма в дългосрочен план. Това не е мениджмънт, това е консервиране на бедността. 

Приватизираме печалбата, социализираме сметката. Когато една компания внесе работници от третия свят, тя прибира печалбата от разликата в заплатите. Но когато утре тези хора имат нужда от медицинска помощ, когато децата им тръгнат на училище или когато се появи нужда от засилени мерки за сигурност по улиците, сметката за тази инфраструктура няма да се плати от фирмата. Тя ще се плати от държавния бюджет, тоест от Вашите данъци върху заплатата.

Най-голямата демагогия е твърдението, че „българите не искат да работят“. Българите искат да работят, но срещу европейски доходи. В момента над половин милион наши сънародници в трудоспособна възраст мият чинии в Лондон, берат ягоди в Испания или шофират камиони в Германия. Те не избягаха, защото мразят родината си. Масовият внос на евтини работници затваря вратата за тяхното завръщане. Ние буквално субсидираме обезлюдяването на българските региони, за да осигурим комфорт на шепа лобисти. 

Когато изкуствено натискаш заплатите надолу чрез внос, ти изпразваш хладилника на българския строител или шофьор. Ти му казваш „Твоят труд не струва нищо, защото лесно мога да те заменя“. Това ражда тихо отчаяние, което утре се превръща в радикален политически взрив по площадите. България не може и не трябва да се състезава по евтиния с Бангладеш или Виетнам. Това е битка, която не можем да спечелим, а и не трябва да искаме. Нашата цел трябва да бъде друга - дигитална трансформация, технологичен суверенитет и безупречно уважение към българския работник. 

доц. д-р Любослав Костов