Спасителя засяга мощни финансови интереси
Ситуацията копира нашата правна система, в която следствие, прокуратура и съд си прехвърлят топката като футболни отбори. Евреите бият дузпи, Пилат спасява докато може
"Когато нещо не ти е ясно, виж къде са парите!", казва древната мъдрост. Най-известната екзекуция в човешката история е тъкмо за пари. Исус Христос е разпнат, защото засяга мощни финансови интереси.
Като гони търговците от храма, той хвърля в паника служителите на Мамона. Ония удрят чело пред трите тогавашни партии на фарисеите, иродианите и садукеите. Първенците пък са уплашени за властта си. Появил се е народен водач с извънземна харизма, който ще ги търкулне от високите постове.
Всички се обединяват около жизнено важния въпрос: "Какво да правим? Тоя човек прави чудеса, ако го оставим, всички ще повярват в него."
С 30 сребърника е купена целувката на Юда Искариотски. Исус Христос е разпознат, вързан и веднага изпратен на съд. В четвъртък вечерта застава пред така наречения Малък синедрион. Това е петчленен еврейски състав, най-ниската инстанция в римската провинция Юдея.
Председател е първосвещеникът Анна. Той не открива вина в деянията на Исус, но не го освобождава. Препраща го на по-горното ниво – Средния синедрион. Тук заседават 23 мъдри глави, начело с първосвещеника Каяфа. Подготвил е коварен въпрос. "Ти ли си Христос, син Божи?", пита Каяфа. "Аз съм", отвръща Исус. Каяфа се изправя и театрално раздира одеждата си.
После се провиква: "Той богохулства. Каква нужда имаме още от свидетели? Ето сега чухте богохулството."
Според юдейското законодателство "богохулството" е най-тежкото престъпление. За него има само едно наказание – смърт! Присъдата се произнася от Висшия синедрион. На тази трета инстанция 71 разгневени мъже вдигат ръка и гласуват гибел за Исус Христос.
Всичко би свършило тук, ако се случваше във времената на Юдейското царство. Сега обаче евреите са поробен народ и нямат власт над човешкия живот. Висшият синедрион нарушава римското законодателство. Затова юридическата сага продължава.
В петък сутринта съдниците отвеждат Христос при Пилат Понтийски, императорски наместник в провинция Юдея. Шествието е придружено от живописна тълпа, която крещи, размахва юмруци и си скубе косите. Калабалъкът наподобява нашенските цигански процеси, когато цялата махала гостува на Съдебната палата.
Пилат пита: "Какво обвинение имате срещу този човек?" Евреите хвърлят в краката му богохулството, но то не трогва чужденеца. Пилат не се кланя на техните богове, има си свои. "Аз не намирам никаква вина в този човек", казва представителят на римската власт.
Първосвещениците са смутени. Усещат, че изпускат положението и почват да дрънкат на държавническата струна. Пледират че Исус бунтува народа, забранява да се плаща данък на императора и претендира за царска корона.
"Искаме смърт!", скандира тълпата. "Ти юдейски цар ли си?", пита Пилат обвиняемия. "Моето царство не е от този свят", отвръща Исус и добавя: "Отдайте кесаревото на Кесаря и божието на Бога..." Прокураторът вдига рамене: "Не намирам никаква вина в него."
За да се отърве, той измисля пета инстанция – Ирод Антипа, управителят на Галилея. Аргументът е, че Исус Христос е родом от тази област, нека Ирод се произнесе за вината му.
По това време Антипа е в Йерусалим и срещата му с Исус приключва набързо. Той също го намира невинен, връща го обратно на Пилат. Ситуацията копира нашата правна система, в която следствие, прокуратура и съд си прехвърлят топката като футболни отбори. Евреите бият дузпи, Пилат спасява докато може.
Евангелистът Матей свидетелства: "Пилат, като видя, че нищо не помага, а че повече смут става, взе вода и си изми ръцете пред народа, казвайки: "Невинен съм за кръвта на тоя праведник." И целият народ отговори и каза: "Кръвта му да бъде върху нас и върху чадата ни."
В петък вечерта Исус Христос тръгва към хълма Голгота.
Присъдата
При седемнадесетия Тиберий Цезар, император на римляните, владетел непобедим според олимпиада 201, според Илиада 8 от Сътворението на света, според еврейското летоброене година 4174, от падане на царството под римляните година 73 и от освобождаването от вавилонското робство година 508, а от унищожението на световното царство година 93, при висшите народни римски първенци Луций Сезони, Март Синио и управителя Илирец Палистеро, при общ началник на юдейската област Коин Флавий и при управителя на Йерусалим всесилният Понтийски Пилат, при пълномощника на долна Галилея – Ирод Андрипатро и при висшите архиереи на Анна и Каяфа – Алисо и Маил, първенци от църквата, и при висшите магистрати на града – римляните Симбнанаксаскио, Попилий, Руфо и градоначалника Иоктено:
Аз, Понтийски Пилат, прокуратор на римската империя, в границите на своето владение осъждам и потвърждавам кръстната смърт на нарицаемия от народа Исус Христос Назарейски, човек бунтовник против закона Мойсеев и против великоприличието на римския император Тиберий Цезар.
Заповядвам и решавам смъртта му да бъде чрез разпятие на кръст заедно с другите, според обичая на осъдените в присъствието на народа от всички класи – бедни и богати, поради това, че не е престанал да вдига бунт и смущения в Юдея като прави себе си Син Божи и цар на Йерусалим, като отказва данък на Кесаря и за това, че е дръзнал да влезе в Йерусалим като цар, а в храма като свещеник.
Назначавам нашия пръв стотник Койнито Корнели да го държи в Йерусалим вързан и публично бит, облечен в червена мантия и коронясан с трънен венец, за да бъде като пример на другите и на всичките разбойници. При това заповядвам заедно с него да се вземат и други двама разбойника убийци, които да бъдат изведени из вратата Имборлова, нарицаема сега Андонини, и разпънати с Исус Христос публично на лобното място на разбойниците, нарицаемо Голгота.
Този от тримата разпънати, който умре, да бъде оставено тялото му на кръста за публичен показ на всички разбойници, а върху Исусовата глава на горната част на кръста да бъде поставена плоча, на която да се напише на три езика: "Ису алион о Илис Иудан" на еврейски. "Иезус Назарос рекс Иудейски" на гръцки. "Иезус Назарос рекс Иудерум" на латински.
Заповядвам: никой, намиращ се в мое подчинение, независимо от чина и длъжността, да не дръзва в лекомислието си да се противопоставя на тази присъда на самоотлъчилия се от юдейската вяра, както е определено от мене, според постановлението на римските императорски закони!
Свидетели на нашето решение са:
От племето на Израиля: Руан, Даниил, Рамбинил, Йонакин, Ротим, Йотавел и Периколан.
От римското императорство: Лукиос, Стетилиос и Максимилиос.
От фарисеите: Барбос, Симеон и Бонели.
От висшите римски съдии: Рабан, Манданис и Бакаролас.
Съблюдетел на еврейските престъпления: Бутан.
Йерусалим, 23 март 4174 г. от Сътворението на света.
trud.bg
