ИВАН КОСТОВ КАТО КЪСНИЯ ГОРБАЧОВ
Този човек не живее в Драгалевци – той живее някъде на небето, където вероятно има специална златна територия за такива като него и за Клуба на богатите. Напълно откъснат от българската действителност, господин Иван Костов все повече заприличва на отстранения от власт Горбачов, на късния Горбачов. Но докато късният Горбачов, отстранен от властта, изглеждаше някак си примирен, нашият драгалевски бивш управник остава непоклатим като скалите над село.
Опитах се тази сутрин, докато го гледах по телевизията, да усетя дали нещо ще трепне в него, дали след огромния шут, който му би българският народ по време на изборите в началото на двайсет и първи век, когато дойде на власт Симеон, и не усетих нищо.
Сигурно точно с тази „непоклатимост“ той остава опора за сините фанатици, които се нуждаят от такъв тип човек със стоманобетонна същност.
Иван Костов, разбира се, не е със стоманобетонна същност и си личи, че го тресат много комплекси – комплексът на изолирания човек, комплексът на човек, който се страхува от възмездието на закона, комплексът на човек, комплексът на неразбрания мъдрец, комплексът на човек, подвластен на семейното си щастие и така нататък, и така нататък.
Чувал съм, че в личен разговор Жельо Желев бил казал за Иван Костов: „Този човек най-добре изигра картите си от всички нас.“
Когато в живота си добър картоиграч, можеш да печелиш дълго време и да живееш от това. Но в политиката картите на тарикатите картоиграчи рано или късно се разбъркват от обикновените хора, които отказват да бъдат само прости наблюдатели около масата с картоиграчи.
Иван Костов управляваше България, когато беше заклана и одрана нашата социалистическа икономика. Заклана и одрана като теле, нашата социалистическа икономика беше раздадена на големи и по-малки мръвки на приближени до Иван Костов хищни същества или на такива, от които кликата около Иван Костов имаше полза. Костовата приватизация създаде Костова каста, но и изнерви до краен предел хората.
Иван Костов успя да надиграе на карти Жельо Желев и да назначи на негово място Петър Стоянов. Успя да хвърли на кучетата няколко свои министри, назначи великия Филчев за главен прокурор, пусна над България самолетите на НАТО да счупят и изпепелят Сърбия и Белград, държеше се като диктатор и самодържец, а днес от телевизора ми опява за Клуба на богатите, които задават мярката (егати мярката, дето ще си я зададем в България). Хвали Кристалина Георгиева и Макрон и трепери – сакън, да не се подобрят отношенията ни с Русия.
Не знам вие каква мръвка сте получили от приватизацията, но аз не получих и едно кокалче. И милиони като мен не получиха едно кокалче, а вместо това получихме любимия на Иван Костов Харпарцумян, който не престава да ни промива мозъците и да лукавства по телевизиите.
По едно време Иван Костов яко се беше уплашил да не го погне прокуратурата. Дори ревеше по телевизията, че такова нещо ще му се случи всеки момент, но после се поуспокои и се кротна. И нищо не му се случи. Партията, която направи Иван Костов и чието име все не мога да запомня – мисля, че беше Демократи за нещо си – е лична негова преторианска гвардия, която му осигурява поне засега измамна безнаказаност. Осигурява му реална безнаказаност в живота, но измамна безнаказаност в моралните измерения на родината.
Иван Костов буди гняв у мен и с тази си усмивка – снизходително подигравателна, усмивка на човек, който гледа и на водещите, и на нас като на плазмодии, които не разбират нищо, защото не знаем това, което той знае. По един много особен начин това поведение на Иван Костов напомня думите на Алековия Бай Ганьо, когато се връща от Европа: „Живи да ви оплача аз вас!“
Напълно безпомощен е бившият син лъв, когато разсъждава за младите – какво искали младите, от какво се нуждаели. Всичко, което каза по този повод, беше книжно, хартиено и несъстоятелно. Младите искали да живеят добре – това каза Иван Костов. Ще си го запиша в тефтера с велики мисли. Никога нямаше да мога да се сетя, че младите искат да живеят добре.
Да е жив и здрав бившият ни министър-председател, да са живи и здрави родата му, теменужките в двора му и верните оръженосци от партията му.
Иван Костов винаги е искал да играе ролята на Царя в пиесата, но вече е в ролята на суфльор. И той го знае. Други вече пишат текста на пиесата.
