ИЗБОРИТЕ КАТО БАЛАДА

Започна предизборната кампания, която щяла да бъде мръсна и кална.

Нищо подобно – това е и ще бъде най-чистата възможна кампания. Защото тя се провежда не по градове и села, а в Централната софийска баня ( приемете го като метафора).

В Централната софийска баня партиите са насядали в кръг, плацикат се с топла вода и си изтъркват гърбовете един друг. Целта е да влезеш мръсен и кирлив в банята и другите веднага да те изчистят.

Има една много важна особеност на българската политическа баня. Тук измиването става не със сапун, а с кал. Самата кал е сапун. И този сапун прави чудеса. Превръща кюлчетата в пудели, пачките – в други пачки, барселонските къщи – в софийски къщи и имоти, крадени магистрали - в крадени тръбопроводи и така нататък, и така нататък.

Правото в България е на равнището на натуралното стопанство. Ето ти кюлчетата – дай си ми пудела. Ето ти Конституцията – дай си ми главния прокурор. Дръж си Магнитски – дай си ми Пеевски.

Потресаваща е тази гнусотия. Потресаващ и гнусен е този спектакъл на „биещи се кучета“, на които господарите им са им позволили само да лаят.

В България няма съд. Съдът е само за първите етажи и за мазетата. Над мазетата и над първия етаж съд няма – там съдят Вашингтон и Брюксел.

В България няма полиция. Полицията е само на улицата, по-точно – в някоя от кръчмите на улицата, и от време на време на магистралите, по-точно – зад някой храст на магистралите.

Функциите, които изпълнява полицията, е не да пази живота и имуществото ни, а заедно с Прокуратурата – в тандем, да ни рекетира и стиска за гушите. И най-важното – да ни отчаят от живота. Да ни отчаят от живота, в който няма честност, морал и справедливост. Но има демокрация за тях. Велможите от Централната баня, които се търкат с кал един друг и излизат от банята, миришещи на пари и на кучешка козина.

Всичко, което се случва в България сега, е заради някого. Заради десетина души, които знаят, че сега им е паднало (разрешено) да ни острижат до кожа по най-демократичен и не дотам демократичен начин.

След като извършиха купища от гнусотии и глупости, голяма част от партийните вождове са се скрили в миши дупки – само докато ги изберем, само докато забравим, че превърнаха Конституцията в съчинение по картинка и в правилник на домсъвета насочен само срещу един- двама от обитателите на входа.

Абсолютно съм сигурен, че в България на политиката се гледа като на игра – игра на деца, оставени без кой знае какъв надзор от родителите. А тогава винаги, винаги стават бели.

Сещам се, че няма да е лошо, като почнат купуванията на гласовете, заедно с петдесетачката да ни връчват и по една бяла риза – от най-евтините, втора употреба, но да е бяла на цвят, та като отидем да гласуваме, да сме с бели ризи, а после – като в народните песни, да ни се вее перчемът под някое дърво.

Това няма да бъдат избори – това си е балада. Балада за богове и богини, за живи и мъртви, за кюлчета и пудели и за една земя като човешка длан, на която ѝ са се сгърчили пръстите от артрит и от пране в студена вода.

Това няма да са избори – това е балада за калта. Но не в библейския, а в свинския смисъл.

И нека първото нещо, което чистниците от Централната софийска баня приемат в новото Народно събрание, да е закон, който обявява днешната демокрация за хилядолетна – за вечна и непоклатима.

След като беше приет закон, че комунизмът е престъпен режим, най-нормално е да се приеме и закон за вечността на демокрацията точно в този ѝ вид.

Николай Милчев