Всеки ден телевизиите ни известяват, вестниците пишат, че едни са преборили вируса, други са загубили битката с него, че се води страшна война с коварния враг и жертвите са големи. Но COVID-19 е обект на непрестанни атаки, открити са защитни ваксини и бронебойни патрони срещу болестта... Военните метафори редовно се срещат в медицинската лексика, от много векове медици плътно са придружавали войските.
Лекарите са били военизирани и пряко подчинени на командирите още в римските легиони. Като приложна наука медицината се е развивала в резултат на опита, трупан в хода на кръвопролитни боеве. „Войните са епидемии от травми“ според Николай Пирогов, участвал като военно-полеви хирург в Освобождението на България. От разбирането, че раненият боец не е цял и лекарят трябва да го възстанови, произлиза и думата изцеление.
В средновековния ни език „целя“ означава „лекувам“, но и „връщам към цялост“. В християнския смисъл „целъве“ е използвано някога за изцеление и за спасение на душата. В английския heal идва от старата форма haelen със същото значение.
Нездравият се приема за не съвсем цял. Казва се „Този не е с всичкия си“, „Нещо му липсва“ или „Не е сам“. Да се изцери, значи да стане цял, всичко да му дойде на мястото си. Един болен в семейството неизбежно малко или много разстройва и другите най-малкото психически. Важи и за по-големи общности, при масови бедствия и пандемии за хората по света.
Даже спрямо символични заплахи мозъкът реагира светкавично. Натоварените с отрицателни емоции съобщения много по-бързо от приятните думи привличат вниманието. Постоянното натрапване на застрашителни за битието на хората новини. Един червей върху шепа малини разваля апетита. Вредните стереотипи се формират по-бързо и са по-трайни от полезните. Лошите родители, лошите емоции и лошата обратна връзка имат доста по-силно влияние от добрите. Само с една постъпка може да се съсипе изграждано с години приятелство. Успешните връзки зависят много повече от избягване на отрицателното, отколкото от прилагане на положителното. Положителните взаимодействия между съпрузите трябва да са пет пъти повече от неприятните. Бебетата се раждат с вродена реакция на болката като на нещо лошо, а на сладкото като на добро.
Много по-бързо и по-пълно от забавната се обработва тревожната информация. Тя измества здравия разум и разболява тялото. Страхът е полезен и вреден. В дивата природа е спасявал от буквално изяждане човека, днес той е застрашен главно от социално или психологическо разкъсване. Страховете се раждат в мозъка, той е центърът на оцеляването. Тялото е само изпълнител, а нервите, хормоните и кръвта са посредници.
Затова, като заплашат човека, му „бъркат в мозъка“. Правят го нездрав, не с всичкия си, не цял. Важи за семейството, за малките и големите общности. Стават несъответни на изискванията на средата, дезорганизирани, затруднени да се приспособяват към промените успешно. И уж за да спасят хората от нещо опасно, имащите власт отнемат права, свободи и собственост. Не е важно дали е богата или бедна общността, а доколко е цяла и организирана да оцелява.
Ако за лекуването на болните пряко отговарят медиците, здравеопазването като система от политики е грижа на държавата. Където беше тънко, в резултат на заразата и особено на мерките срещу нея се прокъса. Някъде стана на парцали. Непълноценни са диагностиката и лечението от разстояние. Почти във всички страни в ЕС одрипавя медицинското осигуряване. В резултат много голям брой умрели от COVID-19, но и от други болести поради неполучаване навременни и ефективни мерки.
Важи и за икономиката, прокъсването в цели сектори ще изисква дълъг и скъп кърпеж. Разширяват се дупките и цепките в обществената тъкан, отчуждават се колеги, съседи, приятели, роднини, отслабват връзките в семействата. Опасно развитие поради срив в хигиената на общуването и масово нарушаване на изискванията за трите „Д“ - дисциплина, дистанция и дезинфекция. Отдавна следваше да се прокарва ориентация към оцеляване на всички българи, а не към предстоящо благоденствие.
Как успешно се оцелява, ни съветва един от най-високите върхове на знанието и културата Фридрих Шилер. Великият драматург, поет и философ е и доктор по медицина. В дисертационната му работа „За философията на физиологията“ се появява концепцията за психофизиологията.
Като полкови военен лекар написва драмата „Разбойници“ и сборник стихове. Голям интерес проявява към психическите заболявания, издава разработката „По въпроса за връзката на животинското и душевното в човешката природа““. В нея за първи път се формулира идеята за лечебното въздействие на творческия труд, зараждат се широко прилаганите днес трудова и занимателна (арт) терапии.
Още през XVIII век! „Човекът играе само там, където е човек в пълното значение на думата, изцяло е човек само там, където играе.“ В „изцяло“ е акцентът на д-р Шилер!
А как да играе човек в условията на карантинни ограничения, наподобяващи в редица отношения мерките при война? Тялото, мозъкът и съзнанието са в единство. Когато един организъм, орган или клетка не успяват да се приспособят към околната среда, стават склонни да „изпаднат в сънно състояние“. Заучена неупотреба има не само след инсулт, епилепсия или при някои психиатрични разстройства, при мързел също. Сред неизбежните закономерности е „Или ползваш, или губиш!“ Движението е здраве, значи и живот.
При всяко включване на мозъка се задействат четири съставляващи: мисъл, усещане, чувство и телесно движение. Същото задействане става при включване и на друга съставляваща. Има и специалност психотелесна медицина. Съвместяването на тези съставляващи заема централно място в древните източни целителни практики аюрведа и цигун. „Йога“ идва от тибетската „йодж“ със значение „единение“, „впряг“.
Смисленият, доставящ удоволствие съзидателен труд обединява четирите съставляващи. И случайните движения са полезни, особено в хода на някаква игра. Без престараване и забързване. И най-малкото движение в част от тялото включва цялото. Мозъкът се програмира от съзнанието и не може да мисли без двигателната фунция. Всяка мисъл и емоция водят до известна промяна в мускулите, забелязва се добре в мимиката.
И слънце! Светлинна терапия се прилага с добри резултати при сезонни депресии, мозъчни увреждания, трудно зарастващи рани. Най-широко приложение в медицината има насочената светлина на лазерите. Древните народи са знаели за лечебните ефекти от прякото излагане на слънце и са се възползвали. Хиляди години е обожествявано.
Наложително е да се използва всяка възможност за пряк контакт с него. При бягане на място или по алеята, при разходка на улицата или в парка, с детето на терасата. Въздейства положително на биологичния ни часовник, оттам на съня и бодърстването. Тялото е пълно със светлочувствителни химически съединения, служещи за превключватели и изключватели. Изкуствената светлина не е равностойна на естествената.
Слушането на приятна лека музика въздейства на важни зони в мозъка, имащи отношение към усещането на положително възнаграждение, за подобряване на вниманието и концентрацията. Пеенето добавя към нея и благоприятното въздействие на гласа, свещениците го използват от хилядолетия. Маските и дистанцията не пречат на приятелски разговор и пеене заедно с близки. Промяна на хранителните навици! Излишното тегло затруднява лечението на заразата, затлъстяването доказано заплашва с печален изход. Поемане на по-малко калории, отколкото се разходват. За затлъстелите - глад, животоспасяващо е. Затова самопринуждаване за ограничаване на безусловния рефлекс за дъвчене и смучене, който задействат тревожността и страховете!
Тайната на чистотата е в честотата. Не само. Важи за смисления труд и разходките под слънчевите лъчи, за игрите и забавленията с близки и приятели, за здравословното хранене и слушането на отпускаща музика, за натоварващи мускулите движения, съчетани с положителни визуализации. Така успешно и с лекота ще се справяме с житейските трудности и наложителното спазване на Трите „Д“.
Автор: Д-р Илия Илиев
trud.bg
