Как демокрацията вреди на демокрацията

Народът е излишен при вземането на важните решения

Авторитарните режими твърдят, че тяхната система е по-ефективна

„Как демокрацията вреди на демокрацията“ - това е заглавието на едно популярно есе на мъдреца Умберто Еко от 1998 г., но то не е загубило ценността си и досега.

В него той хвали и обяснява една статия на Ханс Магнус Енценсбергер за това как политиците са обречени да не разбират хората, с чиито живот би трябвало да се занимават. Колкото по-висока е тяхната отговорност, толкова повече се заобикалят от телохранители, които ги вкарват в бронирани автомобили, укрепени домове, хеликоптери, самолети. Колкото по-голяма е отговорността им за света, толкова повече те не знаят нищо за света.

Финалът: за да оцелеят при демокрацията, политиците трябва да създадат структури на тайна власт, които убягват на всякакъв контрол.

Най-добрата конституция в света е българската (поне според авторите u). Конституцията на Р България е най-демократичната, много по-демократична от Конституцията на НРБ. Думичката „народна“ не случайно е отрязана, народът е излишен при вземането на важните решения.

Правото на „народа“ според най-демократичната конституция в света, е сведено до това, да натиска бутоните на 4 години, за да избере хора, които не му харесват, на постове, които не заслужават. Затова - въпреки че участието в изборите е задължително, повечето български Homo Sapiens избягват да ходят до урните/компютрите, демонстрирайки открита враждебност към гнусните им политици.

Затова най-точната дефиниция на българската демокрация е „орязана“ - гласоподавателите не искат да гласуват. Естествено, народните избраници не възразяват против този факт, важното е че вече са се „уредили“.

Най-ярък символ на „орязаната“ на „народа“ демокрация е блокирането на всякакви враждебни референдуми, опасни за олигархичната българска власт и чуждите u наставници.

Впрочем, къде демокрацията не е орязана?!

„Орязаната“ демокрация означава, че „повечето демокрация вреди на демокрацията“ (Умберто Еко). Но това означава една все по-малко легитимна и все по-външно зависима власт на олигархията, въпреки че лицата в управлението изглеждат сменяеми.

Да погледнем конфигурацията в сегашното Народно събрание и в Министерски съвет:

1. „ГЕРБ - СДС“. Що е то? Някогашната първа/втора сила СДС, сведена до микроорганизъм, направила и добри неща, но и гигантски извращения, свързана с чудовищна корупция и грешки, но най-вече страдаща от заболяването „антикомунизъм“. Къде има комунизъм, за да се бориш с него през 2025 г.?! И бившето величие ГЕРБ, „граждани за европейско развитие на България“, начело с уникалната харизматична личност Борисов, изживяваща в момента „есента на патриарха“. Е, няма как някой да забрави „Модела ГЕРБ“. Първа политическа сила с тенденция на постепенно отмиране.

2. „Продължаваме Промяната - Демократична България“. ПП са нещо като вариант на американската бролигархия (олигархия и броизъм, описващ управлението на правителството от група изключително богати мъже, заемащи ръководни позиции в технологичните компании и технологично ориентираните бизнеси, които се възприемат от обществеността като технологични братя). Млади, дръзки, харизматични и добре дипломирани момчета и момичета, които мечтаеха да продължат промяната начело с академик. В някои добри неща успяха (колкото и да не се харесва, Асен Василев подготви няколко благотворни финансови решения), в други попаднаха в капана (подобно на Бил Клинтън - Моника Люински). Сега плащат и ще плащат за немалкото глупости, които сътвориха, и които корумпираната журналистика умножи до нивото над Еверест. ДБ, на свой ред, са ярки индивидуалисти-десноцентристи, които в една наистина демократична страна винаги ще бъдат натикани в ъгъла от центъра и левицата. Клинична диагноза за ПП-ДБ: русофобия, караща ги да виждат във всичко дългата ръка Путин, включително и в решението на Радев за референдума. Ами ако тази команда идва от САЩ?!

3. „Възраждане“. Скромен вариант на MAGA - „Да направим България отново велика“, търсейки място между Русия и САЩ, осмивайки някои (наистина смешни) решения на Брюксел, както и на новата „слепка“. Тези момчета и момичета са напипали нещо важно, много по-важно от пропадналата индустрия, а именно - значението и символиката на българската история („славна“, разбира се!) и култура („величествена“, разбира се!). Зад гърба им дишат някои нови „величествени“ партии и националистически организации, но никой не може да надговори Костадинов. И все пак, има „пробойни“ в общата панорама на възрожденците, дали се заблуждавам?!

4. „ДПС-2“, наливано от остатъчното „ДПС-1“. Символ на демократическия централизъм с високо ниво на централизма - едноличния. Реално слабо влияние сред „народа“, освен в някои особени малцинства, но най-гласовито, „гласът ми неизменно се чува“ сред обръча от фирми..., грешка на езика, обръча от медии. Отзад надничат и Доган, и Магнитски, но керванът на ДПС-2 си върви. Всеобщо е мнението, че ДПС-2 никога няма да мине 50-ти процента и да е фактор №1, нищо че отпред стои Феномен. Но нима му е нужно - трайното му влияние е „обективен фактор“, в които всички от „слепката“ се съобразяват.

5. „БСП-ОЛ“. Този странен дует, особено с апендикс „ОЛ - Остатъчна Левица“ (знакови фигура напуснаха ОЛ), направо се „гмурна“ във властта. Естествено, забравяйки довчерашните си тези - „Моделът ГЕРБ“, „Моделът ДПС“, антикомунистите от СДС, русофобите ПП-ДБ. Напоследък - и собственият си президент Румен Радев. Големият въпрос, който трябва да обяснят БСП на своите избиратели е: как вписването във властта с непоносимите им преди корупционери (така ги наричаха) е успешен опит да се пребори корупцията и да се стигне до светлото бъдеще - социализма?! Иначе има опасност БСП-ОЛ на следващите избори да се бори не за второто място, а за заветните 4% от гласувалите...

Почти на сто процента съм сигурен, че тези партии мислят, че „многото демокрация вреди на демокрацията“, както и че следващите избори ще са „опасни“ за демокрацията, гледайки какви антисистемни партии и неординарни личности се роят в страните от Европейския съюз...
А че демокрацията не е един единствен вариант, и това е факт.

Демокрацията е сложна и многоаспектна концепция, която се тълкува различно в зависимост от историческия, културен и политически контекст. Ето някои от основните разбирания за демокрация в съвременния свят:

1. Либерална демокрация (Западен модел). Характеристики: свободни и чести избори; върховенство на правото и разделение на властите; защита на човешките права и свободи (свобода на словото, медиите, събранията); ограничена власт на държавата. Примери: ЕС, САЩ, Канада. Критика: тя води до бюрокрация и бавно вземане на решения.

2. Социалдемокрация. Характеристики: комбинация от демокрация и силна социална държава; висока данъчна тежест за финансиране на здравеопазване, образование и социални помощи; икономическа демокрация (силни синдикати, работнически съвети). Примери: скандинавските държави (Швеция, Дания). Критика: някои я смятат за прекалено скъпа и неустойчива в глобална конкуренция.

3. Пряка демокрация. Характеристики: гражданите гласуват директно по важни въпроси (референдуми); ограничена роля на политическите партии. Пример: Швейцария (чести референдуми). Критика: риск от популизъм и неинформирани решения.

4. „Управлявана“ или „имитационна“ демокрация. Характеристики: формално има избори, но властта е концентрирана в малка група; ограничена свобода на медиите и опозицията; използва се пропаганда за легитимност. Примери: Русия, Турция, Унгария (според критиците). Критика: фактически е авторитаризъм под прикритие.

5. Конфуцианска/Комунитаристка демокрация (Азиатски модел). Характеристики: акцент върху хармония и примат на колективното благо над индивидуални права; властта се упражнява от „просветен“ елит, ограничена толерантност към опозицията. Примери: Сингапур, Китай. Критика: води до потискане на инакомислието.

6. Ислямска демокрация. Характеристики: законите са съобразени с шариата, но има избори; религията играе ключова роля в политиката. Пример: Иран (с резерви - там властта е предимно в ръцете на духовенството). Критика: често се превръща в теокрация.

7. Демокрация на мнозинството (Етнодемокрация). Характеристики: доминира една етническа или религиозна група; малцинствата имат ограничени права. Примери: Израел (според някои анализи), Унгария (според критиците). Критика: води до дискриминация.

8. Дигитална/Е-демокрация. - Характеристики: гражданите участват чрез онлайн платформи (е-гласуване, дигитални петиции); по-голяма прозрачност и включеност. Пример: Естония (най-развитата е-демокрация). Критика: рискове от хакерски атаки и манипулации.

Коя демокрация е „истинска“?

Западните страни смятат либералната демокрация за златния стандарт.

Авторитарните режими твърдят, че тяхната система е по-ефективна.

Развиващите се държави често комбинират елементи от различни модели.

В крайна сметка, демокрацията е развиващ се експеримент - няма един „правилен“ модел.

Автор: Проф. Боян Дуранкев

trud.bg